Трима епископи обнародваха писмо в подкрепа на учението на Църквата за нерушимост на брака

4 януари 2018, 15:43

На 31 декември 2017 г. трима епископи подписаха документ, в който изразяват опасения относно някои тълкувания и пастирски норми, въведени на различни местни и регионални равнища в Църквата след публикуването на Апостолическото насърчение „Amoris Laetitia“. Имената на тримата духовници са: Атаназиус Шнайдер – помощен епископ на Астана, Томаш Пета – архиепископ на Астана и Ян Павел Ленга – почетен архиепископ на Караганда. Ето и част от текста на документа:

„След обнародването на апостолическото насърчение „Amoris Laetitia“ (2016), различни епископи публикуваха на местно, регионално и национално ниво норми за прилагане на сакраменталната дисциплина по отношение на т. нар. „разведени второбрачни“ вярващи, които, въпреки че съпрузите, с които са обвързани във валидно тайнство брак са все още живи, са започнали съжителство, наподобяващо съпружество, с личност, различна от легитимния съпруг.
Съгласно тези стандарти, при конкретни случаи, разведените с втори брак могат да получат тайнството Покаяние и Светото Причастие, въпреки че продължават да живеят обичайно и съвсем умишлено като съпрузи с друга личност, различна от законния съпруг. Подобни пастирски норми бяха одобрени на различни нива в йерархията. Някои от тези норми дори получиха одобрение от върховната власт на Църквата.
Разпространението на подобни църковно одобрени пастирски норми предизвика значимо и дори огромно объркване както сред вярващи, така и сред духовенството – объркване, което засяга сърцевината на църковния живот в лицето на тайнството брак, семейството, домашната църква и тайнството на Пресветата Евхаристия.
Съгласно учението на Църквата, домашната църква е резултат единствено от сакраменталния брачен съюз (вж. Втори Ватикански Събор, Lumen Gentium, 11). Допускането на т. нар. „разведени второбрачни“ вярващи до Светото Причастие, което представлява най-висшият израз на единството на Младоженеца Христос с Неговата Църква, означава на практика одобрение или легитимиране на развода. В този смисъл, това по някакъв начин представлява въвеждане на развода в живота на Църквата.
Посочените пастирски норми допринасят – фактически и във времето – за разпространението на „епидемията на развода“ – израз, използван от Втория Ватикански Събор (вж. Gaudium et Spes 47). Това разпространение на „епидемията на развода“ навлиза в истинския живот на Църквата, въпреки че Църквата, бидейки безусловно вярна на Христовата доктрина, бе трябвало да бъде укрепление и неподражаема в съпротивата срещу чумата на все по-широко разпространяващия се развод в светското общество.
По абсолютно недвусмислен начин, и без да допуска каквито и да било изключения, нашият Господ и Изкупител Исус Христос тържествено е потвърдил Божията воля за абсолютна забрана на развода. Всяко одобрение или легитимиране на нарушаването на свещения характер на брачния съюз, дори и косвено, предизвикано от новата сакраментална дисциплина, сериозно противоречи на волята, изразена от Господ, както и на Неговата заповед. Такъв тип практика съществено променя 2000-годишната сакраментална дисциплина на Църквата, което, с течение на времето, ще доведе до промяна на съответстващата на това доктрина.“

Източници: Church Militant, La Fede Quotidiana

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар