Отец Ярослав Бабик: „Ние живеем от богоявление до богоявление“

6 януари 2018, 23:30

На 6 януари 2018 г., деня, в който Католическата Църква отбелязва тържеството Богоявление, в католическата конкатедрала „Св. Йосиф“ в София бяха отслужени тържествени литургии на полски, български и латински. По време на централната литургия от 10.30 ч. енористът отец Ярослав Бабик, OFM Cap. кръсти в католическата вяра най-новият член на енорийската общност – малкия Андрей.
В рамките на проповедта си отец Ярек обърна внимание на вярващите, че днес, на Богоявление, отбелязваме не едно, а три важни събития. На първо място, отбелязваме откриването, явяването на Бог в родилия се във Витлеем Исус пред езическите народи в лицето на тримата мъдреци от Изток. На второ място, отбелязваме Кръщението Господне в река Йордан. На трето място, отбелязваме първото Исусово чудо – сватбата в Кана Галилейска. Всъщност, Бог винаги се е откривал в човешката история и днес продължава да се открива на хората по разбираем начин. Така например, за пастирите Той се открил в пещерата във Витлеем, защото пещерата било нещо твърде познато за овчарите – място, където подслонявали добитъка си. За учените, за мъдреците, които изследвали заобикалящия ги свят, Бог се открил в една звезда, която светнала на небосклона. Дори за Ирод се открил Бог – в общуването с гостите или поданиците: както чуваме от Евангелието, Ирод извикал мъдреците на разговор при себе си и им заръчал когато съберат информация за новородения Младенец, да се върнат и да му разкажат. За книжниците и фарисеите Бог се открил в Божието Слово, в Свещеното Писание: какво направили книжниците и фарисеите, когато Ирод ги попитал: „Къде трябва да се роди Юдейският Цар?“. Отворили книгите от Писанието.
Посещението на мъдреците, първото събитие, което честване на Богоявление, е изключително важно събитие, защото то бележи откриването на Бог за всички народи. Даже Традицията дава имена на тези трима мъдреци: Каспар, Мелхиор и Балтазар. В тяхно лице Бог се открил за мен, за теб, за всички нас.
Кръщението Господне, второто събитие, което стои зад Богоявление, е откриването на Исус като Единороден Син Божи. „Този е Моят Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ – казва Отец от отворилите се над Исус в Йордан небеса, откъдето под вид на гълъб слиза Светият Дух. Това събитие от живота на Исус Христос е толкова важно, че още в неделята след празника Богоявление Църквата го чества и като отделен празник – Кръщение Господне.
Първото чудо в Кана Галилейска пък е свидетелство, че Бог се открива на всеки един от нас в събитията от нашия живот: в радостните събития – каквато е сватбата в Кана, но и в тъжните събития. Бог преминава в цялата човешка история. Бог преминава и във всяко едно събитие от нашия живот. И, както каза отец Ярек, само Бог е Този, Който може да превърне водата във вино. Шегувайки се, че българите имат добри традиции в превръщането на гроздето във вино, той отново подчерта: „Само Бог е Този, Който може да направи вино от водата“.
Накрая енористът обобщи, че всъщност ние, християните, живеем от богоявление до богоявление. На 25 декември празнично чествахме явяването на Бог като едно Детенце, родило се във Витлеемската пещера. Днес, на 6 януари, честваме богоявлението пред мъдреците от Изтока, тоест – пред езическите народи. На 7 януари, втората неделя след Рождество, ще празнуваме богоявлението при Кръщението в Йордан. Следващата неделя пък ще се спрем на богоявлението при чудото в Кана Галилейска. По-късно през годината ще дойде ред на богоявлението при Кръста, а след това и при Възкресението от живоносния гроб. През цялата литургична година ние живеем от богоявление до богоявление. Защото Бог преминава през нашия живот и през нашата история, защото Той и винаги с нас и ни се открива по различни начини.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар