Catholic-news

Ето поста, който избрах: [...] раздели хляба си с гладните (Ис 58,6-7)

Който пости, трябва да разбере какво означава да постиш. За да може гладът му да бъде забелязан от Бога, той също трябва да забележи, когато някой друг гладува. Който се надява на милост, да се смилява. Който търси любов, да я практикува. Който иска да получи дар, сам да го даде. […] Не можем да предложим на Бога по-добра жертва. Пророкът потвърждава с думите си: „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш” (Ps 51,19). Жертвай на Бога душата си, човече, принасяй жертвата на поста! Това трябва да бъде чист дар, свята жертва, жива жертва, която даваш на Бога и която остава с теб. […]

Но за да бъде приета жертвата, трябва да се добави милосърдие. Постенето е като нивата – не се раззеленява, ако не се напоява от делата на милосърдието и от дъжда. Когато милостта пресъхне, тогава и постенето посърва. Каквото е дъждът за земята, това е милосърдието за поста. Постещият дори и да упражнява много сърцето си, да умъртвява плътта си, да изкоренява греха и да сее добродетел, ако не пусне милосърдието да тече, няма да пожъне никакъв плод.

Ти, който постиш, когато пости милосърдието, пости нивата ти. Ти, който постиш, каквото отдаваш с милост, ще се върне в плевнята ти. Затова събирай, като раздаваш, за да не загубиш, като задържаш. О, човече, давай на сиромаха, а така и на себе си; защото това, което не предоставяш на другия, и ти не притежаваш!

Св. Петър Хризолог (ок. 406-450), епископ на Равена, църковен учител
Проповед за молитвата, поста и милостинята

(evangeliumtagfuertag.org)