Catholic-news

Св. Цезарий от Арл (470-543), монах и епископ
25-та проповед

Ако се вгледаме внимателно, братя мои, тогава е в наша полза, когато Христос гладува в бедните [...] Погледнете: от едната страна стотинка, от другата – Божието царство. Какво е това сравнение? Даваш на някой бедняк една малка монета и получаваш от Христос царството; даваш парче хляб и за него получаваш от Христос вечния живот; даваш дреха и получаваш от Христос опрощение на греховете.
Затова да не презираме бедните, а по-скоро да си пожелаем да ги има и да се опитаме да предварваме молбите им. Защото нищетата на бедните е лекарството на богатите, както е казал самият Господ: „Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто” (Лк 11,41) и по-нататък: „Продайте си имотите и дайте милостиня” (Лк 12,33).
Светият Дух възклицава чрез пророка: „Вода угася огнен пламък, и милостиня грехове очистя” (Сир 3,30). Така че, нека да бъдем милосърдни, скъпи братя, и да постъпваме с помощта на Христос така, че да се оправдае обещанието му за нас, преди всичко това, което вече ви посочих: „Давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Лк 6,38), както и „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани” (Мт 5,7).
Всеки да се стреми според възможностите си да не влиза в църквата с празни ръце. Който иска да получи нещо, трябва и да даде нещо. Който може, да покрие голотата на бедните с нова дреха; който не е в състояние – да даде поне някоя стара. Който мисли, че средствата му са недостатъчни за това, да даде парче хляб, да приюти странника, да му приготви легло и да му измие краката, та да заслужи да чуе думите на Христос: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създанието на света; защото гладен бях, и ми дадохте да ям; жаден бях, и ме напоихте; странник бях, и ме прибрахте; гол бях, и ме облякохте; болен бях, и ме посетихте; в тъмница бях, и ме споходихте”.