Catholic-news

Постното време напомня за четиридесетте години, които Израел прекарва по пътя към обетованата земя в пустинята. По онова време този народ разбрал какво означава да се живее без постоянно местожителство и без никаква сигурност в шатрата. Колко често той бил изкушаван да се върне в Египет, където поне парчето хляб било сигурно, макар и само като храна на робите. В това трудно положение в пустинята Бог бил този, който давал на народа си вода и храна и го пазел от опасности. Така за евреите опитът на пълна зависимост от Бога станал път за освобождение от робството и обожествяването на предметите.
Постното време иска да помогне на вярващите да извървят същия духовен път, стремейки се към лично пречистване, като осъзнаят нищетата и слабостта на съществуването и преоткрият грижовното действие на Бога, който призовава да се отворят очите за нуждите на братята и сестрите в нужда. По такъв начин постното време става и време на солидарност предвид трудното положение, в което живеят хора и народи на толкова места по света. [...]
От любовта на Бога християнинът се учи да помага на нуждаещите се [...] Тъй като има по-висше измерение, което Христос ни е посочил с примера си: „Син Човеческий няма, де глава да подслони” (Мт 8,20). По този начин той иска да покаже, че е напълно отдаден на небесния Отец, чиято воля иска да изпълни, без да се привързва към притежаването на земни блага [...] Христос ни води по този път. Неговото присъствие дава сила и кураж. Той освобождава и ни прави свидетели на любовта.

Св. Йоан Павел II, папа
Послание за Постното време 1997 г.

(evangeliumtagfuertag.org)