Catholic-news

Обичаят за покриване на кръстовете и иконите в църквата с лилава тъкан след Петата Постна Неделя започнал по времето, когато кръстът е бил разбиран като знак на победата и живота. Изобразявани били кръстове на триумфа, които били украсявани с перли и скъпоценни камъни. Покривани били от така наречената Dominica de passione (Неделя на страстите), тъй като в тези дни преди Възкресение Христово вниманието се концентрира върху страданието и смъртта на Исус Христос, така че на Великден да се чества възкресението и живота. За този обичай допринася и напомнянето, че в последните дни преди влизането си в Йерусалим Исус не се движел на обществени места (Ив 11,54). Покриват се също и икони, които, изобразявайки историята на спасението (според Стария и Новия Завет и в живота на светците), подчертават аспекта на Христовата победа и неговата прослава. Обичаят за
покриването се запазва и когато кръстът изобразява страдащия Господ. С обновяването на литургията след Втори Ватикански Събор се връща първоначалния обичай да се покриват само кръстовете на славата. Днес разпятията остават покрити до края на богослужението на Велики Петък, а иконите – до започването на Пасхалното бдение.

(st-reinhildis.de)