„Eдин от вас ще ме предаде“
Защо предаде той Исус? Въпросът е обект на различни хипотези. Някои вземат предвид фактора на неговата алчност. Други подкрепят обяснение на месианско ниво: Юда бил разочарован, когато видял, че политическото и военното освобождение на страната му не стояло в плановете на Исус. В действителност обаче текстовете на Евангелията подчертават един друг аспект. Иван казва изрично: „Дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде” (Ив 13,2). Подобно пише и Лука: „И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте” (Лк 22,3). По такъв начин се надхвърлят историческите мотиви и станалото се обяснява въз основа на личната отговорност на Юда , който се поддал на изкушението от злото по жалък начин. Предателството на Юда остава във всеки случай тайна. Исус се отнасял с него като с приятел (срв. Мт 26,50); но в призивите си да бъде последван по пътя на блаженствата той никога не оказвал принуда на човешката воля, нито я защитавал от изкушенията на сатаната, уважавайки така човешката свобода. [...]
Нека си припомним, че и Петър искал да се противопостави на Исус и на това, което го очаквало в Йерусалим, за което получил строго порицание: „Махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо”(Мк 8,32–33)! След падението си Петър се разкаял и получил прошка и милост. Юда също се разкаял, но разкаянието му се изродило в отчаяние и така довело до самоунищожение. Затова нека да обърнем внимание на две неща. Първо: Исус уважава свободата ни. Второ: Исус чака нашата готовност за покаяние и обръщане, той е богат на милосърдие и прошка.
Между другото, когато се замисляме за отрицателната роля, която играе Юда, трябва да я подчиняваме на по-висшето ръководство на събитията от Бог. Предателството му довежда до смъртта на Исус, който превръща страшната екзекуция в акт на спасителна любов и себеотдаване на Отца (срв. Гал 2,20; Еф 5,2.25). Глаголът „предавам” е преводът на гръцка дума, която означава „отдавам”. Понякога негов субект е дори сам Бог: Той е, който от любов „отдаде” Исус за всички нас (срв. Рим 8,32). В тайнствения си план за спасение Бог приема непростимата постъпка на Юда като възможност за пълното отдаване на Сина за спасението на света.
Папа Бенедикт XVI
(Генерална аудиенция, 18.10.2006 г.)
Новини: Импулс за днес
Коментари
Няма коментари
Оставете коментар