75 години от появата на „Малкият принц“ – съвременна приказка с вечно послание

6 април 2018, 16:21

На 6 април 1943 г. американското издателство Reynal & Hitchcock публикува „Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери едновременно на френски и на английски.
Светът дължи на тази книга едни от най-красивите сентенции за вечността.
„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.” Тази мисъл е позната не само на ценителите на литературата. Малкият принц е очаровал цели поколения от хора с историята си за приятелството и доверието.
Като цяло книгата се разглежда като критика срещу егоизма и консуматорството, като призив за въображение, хуманност и един по детски неподправен поглед върху света.
Философските размишления от ежедневието на малкия принц толкова често са цитирани по време на християнски богослужения, че шеговито са наричани „петото Евангелие”.
От друга страна съвременници продължават да се опитват да проникнат в творбата. През 2014 г. френският автор Емил Винерон публикува продължение на световния бестселър. Енцо Ромео, ватиканист, превежда през 2015 г. книгата отново на италиански с коментари към библейски препратки.
Такова е посланието на автора към читателите в края на книгата – да продължават да търсят малкия принц.

(domradio.de)

Няколко цитата от „Малкият принц”:

Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: „Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“ Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават.

Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“

Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря като тебе: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“ — и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек, той е гъба!

Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници.

Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели.

Езикът е извор на недоразумения.

Пустинята е хубава от това, че някъде в нея има скрит кладенец.

Хората се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг.

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар