Милосърдието ни – условие за нашето спасение

8 април 2018, 09:22

Проповед от † о. Мариуш Полцин, OFM Cap. за Неделя на Божието Милосърдие
Клагенфурт, 12 април 2015 г.

Братя и сестри,
Пореден вече път празнуваме Божието Милосърдие в Неделята след Възкресението Христово. В учението си за любовта към ближния Исус използвал прекрасна притча за милосърдния Самарянин, който се спрял край нападнатия и ранен от разбойници човек.
Използвайки случая, Исус упрекнал липсата на милосърдна любов при свещеника и при левита, които представлявали старозаветното духовенство, и за пример посочил не някой набожен евреин, а мразения от израилтяните Самарянин.
Тази притча е много ценна, защото ясно и еднозначно посочва новозаветния подход към заповедта за взаимната любов. Самарянинът превързал раните на пребития от разбойниците човек, оставил го в крайпътна гостилница, платил и по-нататъшното му лечение и гарантирал, че ако разноските надхвърлят досегашната му помощ, той лично ще ги възстанови…
Милосърдието е представено от Христос като вид избавление на човека, който бил изпаднал в трудно, дори може да се каже в безизходно положение. Исус е Спасителят. Той изцерявал, но не предал за постоянно тази харизма, тази сила на Неговата Църква.
С притчата учи как в рамките на нашите лични възможности да подпомагаме хората в нужда, как да оказваме на нуждаещия се избавление от неговата тежка ситуация.
В същото време, горко ни, ако ограничим израза „спасение” – „избавление”, и го стесним до нашите лични контакти с Бог, забравяйки неговото земно измерение. Тук неизбежно трябва да има хармония. Избавлението, Спасението, получавано от Бог, зависи от нашата готова да помогне ръка, протегната към другия човек.
Окончателният, последният съд, някои го наричат „страшен” съд, ще се основава върху думите на Исус: „защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте, гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте…”
Не на всички може да се помогне. Не всички може да се спасят, да се предотврати тяхната сложна съдба, но Евангелието не се влияе от бройката, а по-скоро от качеството. Спасението, избавлението на един човек от неговата тревога благодарение на нашето милосърдие – това е събитие с голяма стойност и придава смисъл на всички усилия. Знае го всеки, който обича.
Колко ли са днес истински нуждаещите се около нас? Аз изобщо нямам предвид мъжете, стоящи пред или в преддверието на църквата ни днес, разиграващи постановката на бедните всяка неделя. Един театър: пред очите ни играят ролята на бедни, а ние им даваме някой цент, за да не ни упреква съвестта. Те нито са гладни, нито жадни, нито голи, нито търсещи работа. Станали са част от околоцърковния ни фолклор.
Не за такова милосърдие говоря и не това имам предвид.
Днешният празник ясно учи верните, че милосърдието ни става условие за нашето спасение. Милосърдие за милосърдието. Избавление за избавлението. Бог ще те спаси, ако ти „спасиш” тук, на земята, поне един човек.
Амин.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар