Обикновеното литургично време

21 май 2018, 13:34

Освен литургичните периоди, които имат ясно изразена собствена специфика (Постно време, Пасхално време, Адвент, Рождествено време), в литургичната година се включват още 33 или 34 седмици, през които не се отбелязва по някакъв по-специален начин някоя конкретна тайна от живота на Христос, но пък се подчертава тайната на нашето спасение в цялата и пълнота. Този период се нарича „Обикновено време“. Присъщият за него литургичен цвят е зеленият.
Обикновеното литургично време започва в понеделника след неделята на Кръщение Господне (първата неделя след Богоявление). През 2018 г. това Кръщение Господне бе на 7 януари, и продължава до вторника преди Пепеляна сряда (тази година 14 февруари). От Пепеляна сряда започва Постното време. След това, Обикновеното време продължава отново от понеделника след Петдесетница (тази година въпросният понеделник се пада на 21 май) и приключва в съботата преди Първата неделя на Адвента (тази година първата неделя от Адвента се пада на 2 декември).
По време на литургиите във всички делнични дне от Обикновеното време (с изключение на празниците или възпоменанията на светци) се използват текстовете на литургичните молитви от неделята, с която започва съответната седмица.
Неделите през Обикновеното време не се отличават с нещо специално и изцяло съхраняват своя първоначален характер на „малък Великден“. Всяка неделя предполага честване на Възкресението Христово. В действащия Римски литургийник за тези недели са предвидени осем варианта на предисловие, първото от които е посветено на „чудната сила на пасхалното тайнство“, а други разкриват неговото вътрешно съдържание и последици.
Божието слово, което Църквата предлага през Обикновеното време, е с достатъчно голямо разнообразие. Цикълът на неделните четива е в три варианта: Година А, Година B и Година C. Те се сменят последователно с настъпването на новата литургична година, което става в деня на Първа Адвентна неделя. През Година А се четат откъси от Евангелието от св. Матей, през Година B – от Евангелието от св. Марко, а през Година C – от Евангелието от св. Лука.
Освен Евангелието, по време на неделните литургии се четат още две четива, като откъсът от Стария завет съответства на съдържанието на Евангелието за деня, а второто четиво – обикновено от апостолските послания – има нравоучителен характер.
Тук е моментът да припомним, че до 2 декември 2018 г. действащият цикъл от четива е Година B.
Неделните литургични молитви (встъпителната, молитвата над даровете и следпричастната) са взети от Тридентския литургийник, в голямата си част без промени. Някои са изменени, а други – написани изцяло наново.
Две недели от Обикновеното време имат по-специален характер, доколкото в тях се честват особени тържества: първата неделя след Петдесетница, когато е тържеството на Пресветата Троица (през 2018 г. се пада на 27 май), и последната неделя, 34-та Обикновена неделя, когато честваме тържеството Христос Цар (през 2018 г. датата е 25 ноември). Освен това, във втората неделя след Петдесетница (тази година това е 3 юни) Църквата чества един много обичан празник – тържеството Тяло и Кръв Христови.
Според редица литургисти неделите през Обикновеното литургично време по-пълно от останалите изразяват пасхалната тайна, както и тайната на живота на Христос като цяло, защото са „освободени“ от конкретния контекст, както това се случва например през Адвента или Постното време – там има конкретен контекст или конкретно очакване, подготовка и т. н.

По В. Дегтярев,
www.sib-catholic.ru

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар