„Да се обърнем към Бог! Да се върнем при корените!“

30 май 2018, 11:09

Проповед на кардинал Роберт Сара в катедралата на Шартр, Франция, по време на Божествената Литургия в края на поклонничеството за Петдесетница, в присъствието на 15 000 верни.

Превод от италиански:
отец Койчо Димов,
Никополска епархия

Позволете ми в началото да благодаря горещо на Негово Високо Преосвещенство Филип Пастори, епископ на Шартр, за неговото сърдечно гостоприемство в тази прекрасна катедрала. Скъпи поклонници в Шартр, Светлината дойде на света, ни казва Исус в днешното Евангелие, но хората предпочетоха тъмнината. А вие, скъпи поклонници, приехте ли единствената Светлина, Която никога няма да ви предаде, защото е Божия? Изминахте тридневен път. Молихте се, пяхте, страдахте под жаркото слънце и падналия дъжд. Вие сте приели в сърцата си Светлината. Но наистина ли се отказахте от тъмнината, следвайки Исус, Който е Светлина на света. Скъпи приятели, позволете ми да ви поставя този радикален въпрос. Защото, ако Бог не е нашата светлина, всичко останало става безполезно. Без Бог всичко е тъмнина. Бог е дошъл при нас, станал е човек и ни е открил единствената истина, която ни спасява; и е умрял, за да ни освободи от греха. И в деня на Петдесетница ни е дарил Светия Дух. Той ни предложи светлината на вярата, но ние предпочетохме тъмнината.
Да се огледаме около нас. Западното общество е избрало да уреди живота си без Бог. И ето че сега това общество го виждаме изоставено сред мъждукащите и заблуждаващи светлинки на консуматорското общество, търсещо печалба на всяка цена, сред един безумен, луд индивидуализъм. Свят без Бог е свят на тъмнина, лъжа, фалш и егоизъм. Без Божията светлина западното общество се е превърнало в кораб, който се носи по течението в тъмнината на нощта. Няма я вече необходимата любов, с която да се приемат децата, да се защитят още от майчината им утроба и да се предпазят от агресивната порнография. Лишено от Божията светлина, западното общество не знае вече да уважава и възрастните хора, да придружава до прага на смъртта своите болни; не умее вече да отделя внимание на най-слабите, бедните и нуждаещите се. Западното общество се е изоставило в тъмнината на страха, тъгата и изолацията. Това общество оставя да се размножават най-безумните идеологии. Едно западно общество без Бог може да стане мишена на етичен и морален тероризъм, по-злобен и разрушителен от ислямския. Спомнете си, че Исус ни е казал: Не се страхувайте от онези, които могат да убият тялото ви, но не могат да посегнат на душата. По-скоро се страхувайте от онзи, който може за погуби в огнената геена и тялото и душата. Скъпи приятели, простете ми за това описание, но е необходимо да сме ясни и реалисти. Ако ви говоря по този начин, то е защото в моето свещеническо и пастирско сърце чувствам състрадание към толкова души – объркани, погубени, тъжни, обезпокоени и изоставени. Кой би могъл да ги отведе към Светлината? Кой ще им открие пътя на Истината? Единственият истинен път на свободата е пътят на Христовия Кръст. Бихме ли оставили тези души, без да вършим нищо, в плячката на грешното, на един отчаян нихилизъм или на един най-агресивен ислямизъм?
Ние трябва да известяваме на света, че нашата надежда има едно име: Исус Христос, Единственият Спасител на човечеството и света. Скъпи френски поклонници, вижте тази катедрала. Била е издигната от вашите предшественици, за да покажат собствената си вяра. Всичко – в архитектурата, структурата, във витражите, – известява радостта да бъдем спасени и обичани от Бог. Вашите праотци със сигурност не са били съвършени, не са били безгрешни, но са пожелали да оставят един знак от светлината на вярата си, чрез който да се разпръсне тъмнината. Днес аз викам към теб, народе на Франция: Събуди се! Избери светлината! Отречи се от тъмнината! Как бихме могли да го сторим? Днешното Евангелие ни отговаря: „Всеки който върши истина, идва при светлината”. Нека да оставим светлината на Свети Дух да освети конкретно и ясно нашия живот и да достигне до най-съкровените кътчета на нашето битие! Да вършим истината означава, да поставим Бог в центъра на нашия живот, както Кръстът е в центъра на тази катедрала.
Скъпи братя и сестри, нека изберем всеки ден да се завръщаме при Него! Да изберем от този момент всеки ден да намираме няколко минути тишина, за да се върнем при Бог и да Му кажем: „Господи, царувай в мен! Аз Ти давам целия си живот”. Скъпи поклонници, без тишината не бихме имали светлината на Бог. Тъмнината се подхранва от нестихващия шум [крясък] на света, който ни пречи да се завърнем при Бог. Да вземем пример от Литургиите през тези дни. Те ни отвеждат към обожаването, към синовния и любящ страх от Божието величие, и имат своята кулминация в посвещаването, чрез което всички ние, заедно обърнати към Олтара, с лица отправени към Светата Хостия, към Кръста, в едно тихо общение сме свързани в молитвата и обожаването. Скъпи братя и сестри, да обичаме тези Литургии, чрез които можем да вкусим мълчаливото трансцедентно присъствие на Бог, чрез което се обръщаме към Господ!
Скъпи събратя в свещеничеството, сега се обръщам по специален начин към вас! Светата жертва на Литургията е мястото, на което ще намерите светлината за вашето служение. Светът, в който живеем непрекъснато ни подтиква към едно или друго, и ние сме в постоянно движение. Голяма е опасността да станем социални работници. И ако това стане, няма да дадем на света Христовата светлина, но нашата собствена светлина, която не очакват хората.
Да направим така, че да се обърнем към Бог, в едно набожно Богослужение, пълно с уважение, с тишина, напоено със сакралност. Няма нищо, с което да се гордеем по време на Литургията, защото всичко получаваме от Бог и от Църквата! Да не търсим театралното или блестящия успех. Литургията ни поучава: не да вършиш много неща, но да бъдеш на Кръста с Господ. Литургията е мястото, където човек среща Бог лице в лице. Литургията е най-върховният момент, в който Бог ни поучава да възпроизведем у себе си образа на Неговия Син Исус Христос, така, че да се роди едно голямо множество от вярващи. Литургията не може да бъде просто някаква възможност за разсейване, за борба или за разговори. Както в редовната, така и в извънредната си форма, Римският обред за отслужване на Литургията ни казва: основното е да се ориентираме, да се обърнем към Кръста, към Христос, нашият изток, нашето всичко, нашият единствен хоризонт! Независимо как отслужваме Литургията в редовната или извънредната форма на Римския обред, нека се стремим всеки ден да я отслужваме както в тези дни, според съвета на Втория Ватикански Събор: „С една известна семплота, без ненужни допълнения, без странни и театрални естетически търсения, но с мисъл за свещеното, да отдадем слава на Бога, с един истински дух на вяра в Църквата днес и завинаги“.
Скъпи събратя свещеници, опазете завинаги у вас тази сигурност /истина/: да бъдете с Христос на Кръста! И свещеническото безбрачие [целибат] възвестява на света точно тази велика реалност! Новият план, харесван от някои, да разкъса свещеническото безбрачие, като се ръкоположат за свещеници женени мъже, като биват излагани причини или потребности от пастирски характер, ще има тежки последствия, като разчупи завинаги връзката на Църквата с Апостолската Традиция. И така, по този начин ние ще изградим едно свещенство според нашата човешка природа, но не ще увековечим и не ще следваме свещенството на Христос – послушен, беден и чист. В действителност, свещеникът не е само „друг Христос” [alter Christus], но е наистина самият Христос! И поради това, че следва Христос и Църквата, свещеникът ще бъде винаги знак на противоречие.
И на вас, скъпи християни – миряни, ангажирани в живота на града, искам да ви кажа силно: Не се страхувайте! Не се страхувайте да носите на този свят Христовата светлина! Вашето първо свидетелство, трябва да бъде самият ви живот, вашият пример в живота. Никога не крийте извора на вашата надежда, а напротив – възвестявайте, свидетелствайте, евангелизирайте! Църквата се нуждае от вас. Напомняйте на всички, че само разпънатият на Кръста Христос открива истинския смисъл на свободата!
И към вас, скъпи родители, желая да отправя едно много специално послание. Да бъдеш баща и майка в семейството днес е едно трудно приключение, пълно със страдания, препятствия, мисли и притеснения. Църквата ви казва „благодаря”. Да, тя ви благодари за щедрия дар на самите вас! Имайте смелостта да отгледате и възпитате вашите деца в светлината на Христос. Често ще бъдете принудени да се борите с доминиращия вятър, да понасяте подозрения, присмех и обиди. Но ние не сме тук, за да се харесаме на света. Ние проповядваме разпнатия Христос, съблазън за юдеите и безумие за елините! Не се страхувайте! Не се отричайте от вашите задължения! Църквата говори чрез гласа на Папите, по специален начин след енцикликата „Humanae vitae“ ви поверява една пророческа мисия. Свидетелствайте пред всички вашата радостна вяра в Бог, Който ни е сътворил като разумни управители на естествения ред! Известявайте това, което Исус ни е открил със Своя живот. Скъпи родители, Църквата ви обича! Обичайте и вие Църквата! Тя е ваша Майка!
Към вас, младежи, които тук сте така многобройни, отправям своя поздрав. Моля ви, преди всичко, да се вслушате в един старец, който е по-авторитетен от мен. Това е евангелистът свети Йоан. Отвъд примера, който ни е дал с живота си, свети Йоан е оставил едно послание, написано до вас, младежи. В неговото Първо послание четем вълнуващите слова на един вече стар апостол до младежите от основаните от него Църкви. Чуйте този силен глас на един бдящ старец: „Писах на вас, младежи, за да бъдете силни. Словото Божие да пребъдва у вас. Вие победихте злото. Не обичайте света, нито който е от света”. Светът, който не бива да обичаме и спрямо който не бива съобразяваме живота си – както каза отец Канталамеса на службата на Велики Петък – не е, както знаем добре, светът, сътворен от Бога. Не са и хората в света, към които трябва да бъдем чувствителни и да търсим близост с тях. Преди всичко, най-бедните и слабите, които да обгрижваме и да обичаме смирено. Светът, който не бива да обичаме е светът, подвластен на греха и на сатаната. Това е светът на идеологиите, които отричат човешката природа и разрушават семейството; светът на глобалните структури [ООН], които налагат заповеднически един нов световен морал. И изглежда, че всички трябва да се подчинят на този нов световен морал. Един велик британски писател от миналия век – Томас Елиът – е оставил думи, които ни говорят много повече от толкова книги: „В един свят на бягащи /препускащи/, всеки, който вземе противоположната посока, ще бъде наречен дезертьор”. Скъпи млади християни, ако позволите на един старец като свети Йоан да отправи тези думи към вас, също и аз ще се обърна и ще ви кажа: „Вие, които победихте злото, борете се със всички противоестествени закони, които биха желали да ви наложат. Противопоставяйте се на всичко, което е срещу живота, срещу семейството! Бъдете от онези, които вземат противоположната посока! Осмелете се да бъдете срещу течението! За нас, християните, противоположната посока не е някакво място, а една личност, Исус Христос, наш приятел и наш Изкупител!
На вас, младежи, поставям една особена задача: спасете човешката любов от трагичното отклонение, в което е попаднала! Любов, която не е вече даряване на себе си, но само владеене [обсебване] на другия. Едно обсебване, което често пъти е придружавано от насилие и тирания. Бог, от Кръста, в Своята човешка природа ни дава да разберем как Той е любов, чист дар – агапе, една Любов, която се дарява до смърт. Да обичаш истински означава да умреш за другия, както онзи млад полицай полковник Арну Бертрам. Скъпи младежи, вие често пъти сте усещали в душите си тази борба между светлината и тъмнината. Понякога сте се поддавали на изкушенията от лесните удоволствия на този свят. С цялото си свещеническо сърце ви казвам: „Не се поддавайте на нерешителност и колебания, Исус ще ви дари всичко. Като Го следвате, ще достигнете до светостта и няма да загубите нищо, но ще спечелите единствената радост, която никой няма да ви отнеме. Скъпи младежи, ако някой от вас днес се почувства да е призован от Христос, за да го последва като свещеник, монах или монахиня, да не се колебае да Му каже: „Нека ми бъде по Твоята дума”! Едно „да”, пълно с ентусиазъм и без условия. Бог желае и има нужда от вас! Каква радост и каква благодат!
Западна Европа е била евангелизирана от светци и мъченици. Вие, днешните младежи, ще бъдете светците и мъчениците, които народите очакват за една нова евангелизация. Вашите отечества са жадни за Христос! Не предавайте техните очаквания! Църквата ви има доверие. Аз се моля да бъдат многобройни онези, които ще отговорят на Божия призив по време на тази Литургия. Да отговорят на Божия призив, за да Го следват. Да оставят всичко за Него, за Неговата светлина. Когато Бог зове някого, го зове по един радикален начин, да Го следва докрай, да пълното даряване на себе си, до мъченичеството на тялото и на сърцето.
Скъпи народе на Франция, манастирите са изградили цивилизацията на тази страна. Това са били хората, мъже и жени, които избрали да следват радикално Исус, да Го следват докрай. Те са изградили християнска Европа, и са го сторили, защото са поставили Бог на първо място, и така са построили една красива и мирна цивилизация, като тази катедрала.
Народе на Франция и народи от западна Европа, вие не ще намерите мир и радост, докато не поставите Бог на първо място! Върнете се при вашите корени! Върнете се при Извора! Върнете се при манастирите! Да, казвам го на всички вас: осмелете се да прекарате няколко дни в един манастир! В този свят на безредици и суматоха, пълен с мерзости и подлости, манастирите са като оазиси на радост и красота! Там ще откриете, че е възможно да се постави Бог в центъра на живота, и ще можете да вкусите от незалязващата радост. Скъпи поклонници, да се отречем от тъмнината и да изберем светлината! Да се молим Пресвета Дева Мария да ни научи да казваме Нейното „да бъде според Твоята воля”, Нейното истинско, пълно „да”, като Нея! Да можем да приемем като Нея Светлината на Свети Дух. В тези дни, през които, благодарение на вниманието на Папа Франциск, ние празнуваме празника на Света Богородица – Майка на Църквата, да се молим на тази Пресвета Майка за дара на едно голямо, велико сърце, което не отхвърля нищо що е Божие, едно сърце, което гори от любов за Божията слава! Едно горящо сърце, способно да възвестява на хората Благата вест на спасение. Едно необятно сърце, като Непорочното Сърце на Мария, Което да има измеренията на Църквата и на Сърцето на Исус.
Така да бъде!

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар