Моето свещенство и непознатата. Обръщането на барон Вилхелм Емануил фон Кетелер (1811-1877)

2 юни 2018, 17:36

Известният „социален епископ” Кетелер, водеща личност сред немските епископи от ХІХ век, и изтъкнат основател на католическото социално учение, дължи призванието си на молитвата и жертвата на една обикновена сестра-монахиня.

През 1869 г. епископът на една немска епархия бил посетен една вечер от епископа на Майнц, монсеньор Кетелер. В хода на разговора диоцезалният епископ заговорил за изключително благодатното дело на своя гост. Но епископ Кетелер обяснил на домакина следното:
”Всичко, което съм получил с Божията помощ, дължа на молитвата и жертвата на един непознат за мен човек. Само толкова мога да кажа: Знам, че някой е пожертвал на Бог целия си живот заради мен и че благодарение на тази жертва изобщо съм станал свещеник.” И продължил: Първоначално не бях предназначен за свещеник. Положих държавния си изпит по правни науки и мислех само за това как по-скоро да напредна, да заема важно място в света и да се сдобия със слава, авторитет и пари. Едно необичайно събитие ме отклони от този път и насочи живота ми по друга линия.
Една вечер бях сам в стаята, предаден на моите егоистични мечти и планове за бъдещето. Не знам какво е станало. Дали бях буден или спях, дали гледах или сънувах? Но едно знам: Това, което видях доведе до прелом в моя живот. Видях съвсем ясно и точно как Христос застана над мен в облак от лъчи и ми показа Своето Свято Сърце. Пред него беше коленичила една монахиня, която издигаше в молитва ръцете си към Него. А от устата Му чух думите:
Тя се моли непрекъснато за теб!” Виждах съвсем отчетливо фигурата на молещата се жена, а чертите на лицето й така са се запечатали в паметта ми, че и до днес си ги спомням. Изглеждаше съвсем обикновена сестра. Дрехата и беше много бедна и груба, ръцете й бяха зачервени и мазолести, като от тежка работа. Каквото и да беше това, сън или реалност, във всеки случай за мен беше нещо необикновено; защото от него бях потресен до дъното на душата си и веднага реших занапред да се посветя изцяло на Бог като свещенослужител.
Оттеглих се в един манастир за духовни упражнения и обсъдих всичко с моя изповедник. На 30 години започнах да следвам теология. Останалото знаете. А ако мислите, че чрез мен се извършва нещо добро, тогава вече знаете кой има заслуга за него. Това е онази монахиня, коята се е молила за мен, вероятно без дори да ме познава. Защото аз съм убеден, че за мен са се молили и че продължават още да се молят тайно и че без тази молитва нямаше да достигна целта, която Бог ми беше поставил. „Имате ли някаква представа къде и кой се моли за Вас?, попитал диоцезалният епископ. „Не, мога само да моля Бог всеки ден да я благослови, ако още е жива, и да й заплати хилядократно за онова, което е направила за мен.”

Сестрата от обора

На следващия ден епископ Кетелер отишъл в намиращия се близо до града женски манастир, където в параклиса отслужил Светата Литургия. Когато раздавал Светото Причастие на сестрите, погледът му изведнъж се спрял на една от монахините. Лицето му пребледняло. Замръзнал на мястото си, но се съвзел и подал Причастието на коленичилата в задълбочена молитва сестра, която не забелязала забавянето. След това той завършил спокойно Литургията.
На закуската в манастира присъствал и онзи епископ, на когото той предишната вечер гостувал. Епископ Кетелер помолил след това настоятелката да му представи всички сестри от манастира. След малко всички се събрали и двамата епископи отишли при тях да ги поздравят. Поздравявайки сестрите, епископ Кетелер търсел с поглед някого.
Изглежда не открил това, което търсел. Тихо попитал настоятелката: „Наистина ли всички сестри са тук?” Тя ги огледала набързо и казала: „Ваше Преосвещенство, казах на всички да дойдат, но всъщност една сестра липсва.” ”А защо не е дошла?” „Тя работи в обора”, отговорила настоятелката, „и то така всеотдайно, че в усърдието си понякога забравя за другите неща.” ”Бих искал да видя тази сестра”, помолил епископът. След известно време въпросната сестра се появила. Епископът отново пребледнял и след като се обърнал с няколко думи към всички сестри, помолил да остане насаме с тази сестра.
”Познавате ли ме?”, попитал той. „Никога не съм Ви виждала, Ваше Преосвещенство.” ”Да сте се молили някога или да сте жертвали добрите си дела в моя полза?”, поискал да знае Кетелер. „Не си спомням, защото никога не съм чувала за Ваше Преосвещенство.” Известно време епископът стоял мълчаливо, после попитал: ”Коя набожност обичате най-много и молите най-често?” „Тази към Пресвятото Сърце Исусово”, прозвучал отговорът. ”Както изглежда, Вашата работа е най-тежката в манастира”, продължил епископът. „О, не, Ваше Преосвещенство”, отвърнала сестрата, „но не отричам, че ми е противна.” ”И какво правите, когато се появят такива предизвикателства?” „Свикнала съм да върша нещата, които ми костват усилие с още по-голямо желание и усърдие от любов към Бог. Също ги принасям в жертва заради някоя душа на този свят. Предоставила съм напълно на Бог да избере на кого да окаже благодат и не искам да знам. Със същото намерение жертвам и часа за обожаване на Светото Причастие всяка вечер от осем до девет.” ”А как стигнахте до решението да жертвате всичките си заслуги за някоя напълно непозната душа?” „Така правех, още когато не бях постъпила в манастира”, отвърнала сестрата. „В училище свещеникът ни учеше, че трябва да се молим за близките си и как да жертваме заслугите си за тях. Освен това той смяташе, че трябва да се молим много за другите, които са заплашени от опасност да се загубят. Тъй като обаче само Бог знае кой най-много се нуждае от молитвата, то най-доброто е да предоставиш добрите си дела на Пресвятото Сърце Исусово, за да бъдат те полезни на онзи, за когото Неговата премъдрост ги намира добри. Така и направих”, казала тя, „и винаги съм вярвала, че Бог ще намери подходящата душа.”

Рожден ден и ден на обръщане

”На колко години сте?”, поискал да знае Кетелер. „На 33, Ваше Преосвещенство”, прозвучал отговорът. Епископът помълчал изненадан известно време. После казал:”Кога сте родена?” Сестрата му съобщила датата. Тогава епископът извикал. Нейната рождена дата бил денят на неговото обръщане! В онзи ден той я бе видял така ясно пред себе си, както сега тя стояла пред него. ”А не знаете ли дали Вашата молитва и Вашата жертва са постигнали успех?”, продължил да разпитва той. „Не, Ваше Преосвещенство.” ”А не искате ли да разберете?” „Добрият Бог знае, когато се случва нещо добро и това е достатъчно”, казала простичко сестрата. Епископът бил потресен.
”Продължавайте това дело в името на Бога” , казал той. Сестрата коленичила пред него и го помолила за благослов. Епископът вдигнал тържествено ръцете си и, дълбоко развълнуван и трогнат, казал: ”Благославям Ви със силата и властта, които един епископ има за благословия. Благославям Вашата душа, благославям ръцете Ви и Вашата работа, благославям молитвата Ви и Вашата жертва, побеждаването Ви и Вашето послушание. Благославям Ви особено за Вашия последен час и моля Бог да Ви подкрепи с всичката си утеха.” „Амин”, отвърнала сестрата спокойно, станала и си тръгнала.

Урок за цял живот

Eпископът, разтърсен до дъното на душата си, се приближил до прозореца и се загледал навън, мъчейки се да дойде на себе си. След малко се сбогувал с настоятелката и се върнал в жилището на своя приятел-епископ. Споделил с него следното: ”Намерих тази, на която дължа благодарност за призванието си. Тя е последната и най-бедна сестра от манастира. Нямам думи да благодаря на Бог за милосърдието Му. Защото сестрата се моли от 20 години за мен. Но Бог е приел молитвата й още преди това и в деня, в който тя е дошла на този свят, знаейки предварително за нейните застъпнически молитви и жертви, е извършил обръщането ми.” Какво поучение и предупреждение за мен!”, добавил той. ”Ако някога бъда изкушен от суетата заради някои успехи или заради дейността ми сред хората, трябва заради истината винаги да помня, че всичко това имам благодарение на молитвата и жертвата на една бедна слугиня от манастирския обор. И ако някоя дребна и незначителна работа ми изглежда недостойна за моите усилия, нека това, което разбрах, да ми напомни : Жертвата на тази слугиня, която тя прави, превъзмогвайки себе си в смирено послушание пред Бог, Му е толкова скъпо, че заслугите й са дали още един епископ на Църквата.

Из „Евхаристично обожаване за освещаване на свещениците“
Превод: catholic-news.bg

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар