Колко възвишено прославяме Бога, когато по примера на Исус се подчиняваме на Мария

9 юни 2018, 11:12

Исус, нашият голям приятел, ни се предаде без остатък, предаде тялото и душата си, добродетелите, благодатите и заслугите. [...] Този благ Учител не е отказал да бъде затворен в утробата на Пресветата Дева като затворник и роб по любов и й е бил предан и послушен в продължение на трийсет години. Именно тук, повтарям*, човешкият ум се обърква, когато се замисля сериозно върху действието на въплътената Премъдрост, която не е пожелала, макар че е могла да го стори, да се даде непосредствено на хората, а чрез Пресветата Дева; която не е пожелала да дойде на света като възрастен човек, независим от другите, а като бедно и малко дете, зависимо от грижата и закрилата на Своята свята Майка. Тази безкрайна Мъдрост, която толкова силно е искала да прослави Бога, Своя Отец, и да спаси хората, не е намерила по-съвършен и по-прост начин да го стори, освен да се подчини във всичко на Пресветата Дева не само през първите осем, десет или петнайсет години от живота Си, както другите деца, а трийсет години; и е принесла повече слава на Бога, Своя Отец, през всичкото време на покорство и зависимост от Пресветата Дева, отколкото би принесла,
ако беше използвала тези трийсет години, за да върши чудеса, да проповядва по цялата земя, да обръща всички хора – да, в противен случай точно така би постъпила. Колко възвишено прославяме Бога, когато по примера на Исус се подчиняваме на Мария! Нима, като имаме пред себе си толкова очевиден и всеизвестен пример, ще бъдем толкова неразумни да смятаме, че ще намерим по-съвършен и по-прост начин да прославим Бога, отколкото да се подчиним на Мария по примера на нейния Син?

Из „Трактат за истинската набожност към Пресветата Дева“ (138-139)
Превод: Фратерна на Трети доминикански орден

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар