Греховете срещу Светия Дух

10 юни 2018, 18:37

Греховете срещу Светия Дух не могат да бъдат простени, защото изключват начина, по който се извършва тяхното опрощение. За да се обясни този феномен, е необходимо първо да се обърнем към източника, който поучава за този грях.
В Евангелието намираме тези думи на Исус:
„И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Светия Дух, няма да се прости“ (Лк 12,10)
„Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците“ (Мт 12,31)
Думите от Евангелието на Матей са в контекста на събития, ясно показващи Божието посланичество на Исус, на месианската му природа. Имало е много изцеления, освобождаване на човека от властта на злия дух. Тези знаци са недвусмислени, а фарисеите не вярвали, като дори мислели, че това се случвало с властта на дявола. По такъв начин грехът против Светия Дух е грях на втърдяване на сърцето срещу Бога. Отричането от Него самия е отричане от вярата. В същото време това е богохулство, тежък грях срещу първата заповед.
В Евангелието от Лука думите за греха срещу Светия Дух са в контекста на учението за ролята на Духа в живота на новоповярвалите. Исус предпазва от лицемерие, от показно благочестие и от прикриване на греха. Той сочи любовта на Бог към вярващите, към Неговия народ. Също така предупреждава за бъдещи преследвания от страна на други хора. Ако вярващият свидетелства за вярата си, той ще бъде възнаграден, ще бъде приет от Бога. Но той не може да направи това със собствени сили. Необходима е помощта на Свети Дух. В този контекст има отхвърляне на вярата, отричане от нея. Когато става въпрос само за произнесени думи, това може да бъде простено, но ако става дума за отричане от вярата в сърцето, това е непростителен грях.
И в двата пасажа грехът срещу Светия Дух се разглежда като вътрешен отказ от вярата, като вътрешно отричане на Бога. Това е оскърбление за Бога, защото човек се поставя по-високо от Него, като същевременно затваря сърцето си за всички знаци на Божието присъствие и Божията прошка. Човек се превръща в упорит грешник.
В Катехизиса са изброени пет гряха срещу Светия Дух:
1. Когато човек греши, разчитайки дръзко на Божието Милосърдие.
2. Когато се отчайва или се съмнява в Божието Милосърдие.
3. Когато се противи на християнската истина.
4. Когато завижда на Божията благодат, дадена на ближния.
5. Когато отлага покаянието до самата смърт.
Всички тези намерения на сърцето противоречат на основното поведение на християнина, отхвърлят вярата и затварят сърцето за безплатния дар на Светия Дух.
Трябва също така да се добави, че това не означава автоматично лишаване от възможността за прошка на греховете. Описаните намерения не винаги са окончателни. Когато съвестта изпитва съмнения, когато ни упреква за гореописаните действия и намерения, това означава, че сърцето не е напълно затворено.
Човек все още може да послуша Бога и да повярва. Все още може да възкръсне от духовната смърт. Може да позволи на Бог да се пробуди сърцето му. Още не е съгрешил срещу Светия Дух.
За Бога нищо не е невъзможно. В Неговата сила е да трансформира дори най-закоравелия грешник.

(Беседи със свещеника
katolik-gomel.by)

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар