Catholic-news

Живо тяло не е това, което никога не се наранява, но това, което може до определена степен само да се възстанови. По същия начин християнинът не е човек, който никога не греши, но човек, който може да се покае, да стане и да започне отново след всяко препъване, защото Христоподобният живот е вътре в него, възстановявайки го през цялото време, позволявайки му да повтори (до известна степен) тази доброволна смърт, през която самият Христос е преминал.
Ето защо християнинът е в различно положение от другите хора, които се опитват да бъдат добри. Те се надяват, че ако са добри, ще угодят на Бога, ако Той съществува; или ако мислят, че няма Бог, то поне се надяват да бъдат оценени от добрите хора. Но християнинът смята, че всичкото добро, което прави, идва от Христоподобния живот вътре в него. Той не мисли, че Бог ще ни обича, защото сме добри, а вярва, че Бог ни прави добри, защото ни обича; също както покривът на оранжерията не привлича слънцето, защото е бляскав, а блести, защото го огрява слънцето.

К.С.Луис
„Обикновено християнство“