Catholic-news

Проблемът за наказанието не е бил пренебрегван от нито една сериозна педагогическа школа. Векове наред вече учените спорят за това може ли да плеснеш по дупето непослушното дете или е достатъчно да му обясниш колко лошо се държи.
Между другото, „обикновените“ майки и бащи, които не са свързани с науката, се сблъскват всеки ден с този наистина хамлетовски въпрос.
Нека се опитаме да разберем дали си струва да наказваме децата и как да се направи това, без да им се навреди.

Може или трябва да наказваме детето
За да отговорим на този въпрос, трябва да изясним какво е наказание.
Терминът „наказание“ в психологията означава действие, което се извършва с цел да се намали, поне временно, вероятността да се повтори някакво определено поведение на наказвания.
Целта на наказанието е да накара човека да не се държи по този начин. Това е най-честият метод за контролиране на поведението.
Наказанието е напълно нормално явление, което учи децата да носят отговорност за постъпките си. Още от ранно детство установяваме определени правила в живота на детето. Да се живее по правила е по-леко, въпреки че самите ние не го разбираме. За детето е по-лесно да се адаптира в семейството и в обществото, ако в живота му има простичко разбиране за това, за което го хвалят и за което му се карат.
Всъщност наказанието е вид обратна връзка, която действа под формата на неприятни последствия. Наказанието носи информация, която помага на хората да разберат, че са извършили нещо неприемливо или неправилно. Тази информация е още по-важна за децата в периода на тяхното порастване и развитие. Децата се нуждаят от обратна връзка – както положителна, така и отрицателна, за да разберат кое поведение е допустимо и кое не.
За голям брой родители в девиз за възпитание са се превърнали думите: „Моето дете трябва да има щастливо детство!“ Родителите се надяват, че детето им ще започне да се държи добре, когато стане по-голямо и „разбира всичко“.
За такива майки и бащи настолна книга за възпитанието са произведенията на Б. Спок. В продължение на много години американският педиатър е бил символ на хуманно отношение към децата, изискващо уважение и признание за техните естествени потребности, отричащо всяко насилие над детската психика и забраняващо наказанието.
В този случай единствено възрастните са отговорни за безопасността на децата. Те се стремят колкото може по-малко да ги огорчават и да избягват конфликтите. В резултат родителите започват да изпълняват безропотно желанията на детето си.
Но както пише психологът Д. Добсън в книгата си „Непослушното дете“, известният педиатър Б. Спок преразгледал напоследък възгледите си за възпитанието в полза на необходимостта от дисциплина, защото иначе у децата не се формира представа за границите на позволеното, развива се егоистично, неуважително отношение към другите хора, такива деца не умеят да се организират.
В живота на всяко дете обезателно трябва да присъстват правила, ограничения и забрани.

Как да наказваме детето правилно
Ако се научите да различавате ситуациите, в които детето може и трябва да бъде наказано и тези, в които то изобщо не е виновно, вече сте свършили половината работа. Да се научиш да забелязваш вината не е трудно. Най-голямата трудност е в това да не се разгневим предварително, да не позволим на егоизма си да се прояви, преди да се включи родителската любов.
В основата на всяко действие от ваша страна трябва да бъде безусловната родителска любов – любовта към детето, независимо от всичко! Без този най-важен от всички компоненти няма да постигнете успех в нито една област на възпитанието на децата.

(Следва: Шест принципа за вземане на решение за наказание на детето)

(по katolik.ru)