Небесният хляб като подкрепа по дългия път

13 август 2018, 23:30

По време на неделната литургия в енория „Св. Андрей“ в Калояново, в размишлението си пред вярващите, енористът отец Иван Топалски се спря на връзката между първото четиво и откъса от Светото Евангелие, предвидени от Църквата за 19-та неделя от Обикновеното време.
В първото четиво виждаме един изключителен светец, какъвто е пророк Илия, който е изпаднал в момент на духовно униние, в състояние, близко до отчаянието. Светият пророк отива в пустинята, стига до една хвойна и казва на Господ, че иска да умре, след което ляга и заспива. В съня му обаче идва Ангел Господен, който му казва: „Стани и яж“. Илия намира до себе си оставена питка и стомна с вода. Яде, отпива от водата, и отново заспива. Втори път идва Ангел Господен и му казва: „Стани яж, защото дълъг път те чака“. След което Свещеното Писание разказва: „Той стана, хапна и пийна, и като се подкрепи с тази храна, вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив“.
Много пъти ние също изпадаме в пустинята на духовно униние. В моменти на трудности, изпитания, страдания, болести, лоши събития, ни се случва да казваме: „Господи, по-добре ме прибери“ или „Господи, искам да умра“. Само че именно Господ е Този, Който предначертава нашата съдба. По човешки може и да си мислим, че е настъпил моментът да си отидем от този свят; може да смятаме, че вече всичко толкова ни е омръзнало до такава степен, че няма смисъл да продължаваме да живее: но нека не забравяме, че не ние сме тези, които ще решаваме това. Господ е Този, Който решава. Той е Този, Който има план за нас. Когато в тежките моменти си казвам, че искаме да умрем, едва ли подозираме още колко „дълъг път ни чака“ – думите, казани от ангела на пророк Илия. Едва ли подозираме колко много добри дела от колко много хора се очакват от нас оттук-нататък. За да можем обаче да продължим, подобно на пророк Илия, ние се нуждаем от подкрепа по дългия път. Нуждаем се от храна – най-вече от духовна храна.
И както посочи отец Иван в проповедта си, точно тук е връзката с днешното Свето Евангелие. Исус Христос казва в днешния евангелски откъс: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“, както и: „Аз съм хлябът на живота… Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от този хляб, ще живее вечно“. Исус, Който остана с нас и за нас в Светата Евхаристия е именно тази наша духовна подкрепа, която ни дава сили, за да можем да продължим. Честото приемане на Светото Причастие при олтара е това, което ще ни държи изправени по пътя, както питката и стомната вода изправиха и подкрепиха пророк Илия при хвойната. Именно Тялото и Кръвта Христови са онази подкрепа, от която имаме толкова голяма нужда, за да можем да продължим, завърши отец Иван.
Днешните литургични четива са много подходящи за духовно укрепване на страдащите от тежки болести. Често се случва така, че дори практикуващи християни-католици, страдащи от тежки заболявания, се страхуват да повикат свещеника, за да получат от ръцете му Светото Причастие, както и Тайнството на болните. Една от големите грешки е мисленето, че „щом викаме свещеника, значи е свършено с нас“. Забравяме, че тайнствата са ни оставени от Господ най-вече за духовна и телесна подкрепа. Приемането на светите тайнства в моменти на болест, страдание, изпитание със сигурност е онази решителна стъпка, която може да ни изправи отново, за да продължим „по дългия път, който ни чака“, ако такава е Божията воля.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар