Транзитус: Възпоменаване часа на смъртта на свети Франциск от Асизи

3 октомври 2018, 16:31

На 3 октомври, навечерието на каноничното възпоменание на свети Франциск от Асизи, си спомняме по особен начин часа на неговата смърт.

За свети Франциск смъртта била врата към живота, сестрата смърт, която води през нощта в божествената светлина. Това искал той да обясни на хората чрез собствената си смърт. Затова не искал да умре според желанието на народа в родния си град, зад стените на епископския дворец, а на мястото на своето призвание, в Порциункула, малкия параклис, обкръжен от познати хора, които са вървели заедно с него.

Из живота на свети Франциск

През есента на 1226 г. Франциск почувствал, че се приближава до срещата със сестрата смърт. Болестите отслабвали силите му все повече; слънчевата светлина била болезнена за възпалените му очи; краката му вече не го държали. Към физическите страдания се прибавяла и болката от разединението на общността му. Колкото по-бързо се разраствали Малките братя, толкова по-големи ставали сред тях споровете за истинския живот според Евангелието.
В края на септември Франциск помолил събратята си да го пренесат от Асизи в Порциункула. Защото това място в равнината, в подножието на родния му град, му било най-скъпо от всички други места по света. Той престроил малката църквичка със собствените си ръце. Там, докато слушал Евангелието, разбрал за своето призвание: да тръгне като апостолите на Исус, за да разгласява Евангелието по целия свят. Там искал да завърши и земния си път.

Из завещанието на свети Франциск

Така Бог даде на мен, брат Франциск, да започна живот на покаяние: защото когато бях в грехове, ми беше много трудно да гледам прокажени. Бог сам ме доведе сред тях и аз проявих милост към тях. И когато си тръгнах от тях, това, което ми беше още по-трудно, се превърна в сладост за душата и живота. След това спрях за известно време и напуснах света.

Из животоописанието на свети Франциск

Един от присъстващите братя казал на светия отец, като видял състоянието му и разбрал, че краят му приближава: „Милостиви татко, уви, без баща трябва да останат децата и истинската светлина за очите им ще бъде ограбена. Затова спомняй си за сираците, които си оставил, прости на всички дълговете им и зарадвай всички, и тези, които са тук, и тези, които ги няма, с твоето свято благословение!“ Свети Франциск му отвърнал: „Сине мой, виж, Бог, ме вика при себе си. Прощавам на всички мои братя, които са наблизо и надалеч, всички прегрешения и всяка вина и ги освобождавам, доколкото мога, от тях. Кажи им това и ги благослови вместо мен!“
Накрая той поискал Евангелието и помолил да му прочетат онова място от Евангелието на Иван, в което се казва: „Пред празник Пасха Исус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца …“ След това светецът поискал да го положат и да го покрият с пепел, понеже скоро щял да стане прах и пепел. Докато прииждали много братя, на които той бил баща и водач, почтително го обграждали и очаквали блажената му смърт и щастлив край, неговата свята душа се отделила от тялото и била погълната от бездънното море на светлината; а тялото засапло в Господ. Един от събратята на Франциск видял душата на светия отец да се издига над много води право в небето. Била като звезда, голяма колкото луната, но блестяла като слънцето и била носена нагоре от светло облаче.

(по franziskaner-berchtesgaden.de)

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар