Catholic-news

На 16 октомври 1978 г. от лоджията на базиликата „Св. Петър“ във Ватикана тържествено бе съобщено на световната общественост: „Annuntio vobis gaudium magnum: habemus Papam. Eminentissimum ac reverendissimum dominum, Dominum Karolum, Sanctae Romanae Ecclesiae cardinalem Wojtyła, qui sibi nomen imposuit Joannum Paolum II.“

Той дойде иззад Желязната завеса и я накара да се разпадне. Над него бе извършен атентат и той оцеля на косъм. Беше дълбоко благочестив вярващ и човек с ясен поглед за действителността. Живя при две нечовешки диктатури, но следваше своята съвест. Представляваше неотстъпчиво католическото учение, а в същото време бе открит за контакти, толерантен и жизнеутвърждаващ. Понтификатът му бе вторият най-дълъг в църковната история (над 26 години) и беляза дълбоко неговия последовател Бенедикт ХVІ. Богослови и журналисти критикуваха позициите му, но не успяваха да го разколебаят. Следите му бяха толкова големи, че имаше опасение дали ще се намери наследник, който да ги изпълни. Наричаха го богословски закостенял, а младежта по света гледаше към него. Неговата смърт бе световно медийно събитие, зовът за неговата канонизация („Santo subito“) отекна веднага. Погребението му, а след това провъзгласяването му за блажен и светец препълниха до пръсване свикналия с поклонници Рим. Днес, преди 40 години, за папа бе избран той: Карол Юзеф Войтила.

Невероятен папа, чиито първи думи, докоснали дълбоко хората, не забравяме:

„Не се страхувайте да приемете Христос и да признаете неговата власт на Господар! Помагайте на папата и на всички, които искат да служат на Христос и с Господството на Христос – на човека и на всички хора!
Не се страхувайте! Отворете, разтворете широко вратите за Христос!“