Catholic-news

В трето писмо, публикувано в петък, бившият ватикански дипломат, архиепископ Карло Мария Вигано, упреква папата за несправяне с длъжността. Той твърди, че Франциск не изпълнявал задачата си на ръководител на Църквата „да укрепва братята във вярата и здравото учение за морала“ и че с това предизвиквал объркване и разцепление. С „противоречиви послания и двусмислени изявления“ папата още повече засилвал кризата. Според Вигано Франциск трябва „да признае грешките си и да прояви разкаяние“. Архиепископ Вигано нарича хомосексуализмът в клира заразна чума.
Повод за конфликта между пенсионирания сътрудник на Курията и папата е афера на бившия архиепископ на Вашингтон Теодор МакКарик (88 г.) и хомосексуалните му отношения със семинаристи. В края на август Вигано публикува обширен меморандум, в който поиска оставката на папата. Освен това той поиска от ръководителя на конгрегацията за епископите, кардинал Марк Уеле, да публикува документите, които могат да докажат неправомерното поведение на папа Франциск във връзка с упреците към МакКарик, срещу когото при Бенедикт ХVІ са предприети санкции, които Франциск фактически отменил.
Франциск освободи в края на юли МакКарик от кардиналски сан, след като бе съобщено за обвинения, че бившият архиепископ на Вашингтон е извършил като свещеник през 70-те години сексуална злоупотреба над министрант. Уеле отхвърли обвиненията с писмо от 7 октомври и призова Вигано да престане. В настоящото си писмо от пет страници Вигано се позовава на своята съвест и на това, че като възрастен човек скоро ще трябва да отговаря пред Бог за своите действия и пропуски: „И все пак вярвам, че мълчанието ми може да застраши много души и определено да осъди моята.“ Той твърди, че мълчанието е нанесло и продължава да нанася големи вреди в Църквата, „вреди на толкова много невинни души, на млади свещенически звания, на всички верни“.
Вигано подновява обвиненията си срещу папа Франциск. Ватикана е била информирана от тогавашните нунции още през 2000 (арх. Монталво) и 2006 г. (арх. Салви) за „хомосексуалните действия на МакКарик със семинаристи и свещеници“. Като новоизбран префект на конгрегацията за епископите, Уеле съобщил и на него самия, като нов нунций, през ноември 2011 г., че МакКарик е призован да се оттегли в уединение, молитва и покаяние.
Сега Уеле каза в писмото си, че имало информация само за слухове и че е погрешно тези мерки да се представят като санкции. Вигано, който бе нунций в САЩ от 2006 до 2011 г., пише, че упреците на Уеле потвърждават решението му и оправдават много от неговите твърдения.
Вигано пише също: „МакКарик бе част от мрежа от епископи, които насърчаваха хомосексуализма. Тези епископи се възползваха от благоволението си при папа Франциск, за да манипулират епископските назначения, за да се предпазят от съдебната власт и да укрепят хомосексуалната мрежа в йерархията и в Църквата“. Той продължава: „Франциск или е участвал в тази корупция, или, знаейки какво прави, той е грубо небрежен в това да не се съпротивлява срещу нея и да я изкорени.“
Относно хомосексуалните отношения на духовници Вигано упреква ръководството на Църквата в „драматично мълчание“. Той обвинява за кризата в Църквата „чумата на хомосексуализма“, която се разпространява „чрез зараза“. Той казва, че „хомосексуализмът е язва в клира, която може да се пребори само с духовни оръжия“.
„Известно е, че хомосексуалните извършители използват привилегиите на духовенството за своя изгода. Но да се твърди, че кризата е клерикализъм е софистика. … Осъждането на хомосексуалната корупция и моралното малодушие, които я водят към разцвет, не намира поддръжка в наше време. Затова не ме учудва, че като обръщам внимание на тези язви, съм обвиняван в невярност към Светия отец, подбуждаща към открит и скандален бунт.
Но бунтът означава да принуждаваш другите да свалят папството. Аз не искам нищо подобно. Всеки ден се моля за папа Франциск – повече, отколкото съм се молил за другите папи. Аз моля, искрено умолявам Светия отец да си спомни за своите задълженията, които е поел, встъпвайки в длъжността на наследник на Петър. Той пое мисията да укрепва своите братя и да придружава всички души в следването на Христос, в духовната борба, по пътя на кръста. Нека да признае грешките си, да се разкае и да покаже готовността си да следва поръчението, дадено на Петър и след обръщането да укрепва братята си (Lk 22,32).“
В края на писмото си Вигано повторно отправя апел към своите събратя епископи и свещеници, „които знаят, че моите твърдения са верни и които могат да свидетелстват за това или имат достъп до документи, които без съмнение могат да го докажат“ да изберат дали „да подкрепят комплота на мълчанието и да отвърнат поглед от разпространението на корупцията“ или да „решат да говорят“.

(По материали на kath.net. katholisch.de)