Пресвето Име Исусово

3 януари 2019, 15:32

Католическата Църква отбелязва празника Пресвето Име Исусово на 3 януари, в цикъла от празници, свързани с Рождество Христово. Исус е латинизирана форма от еврейското Йешуа, което буквално означава „Бог спасява“. Това може да бъде обобщено с думите на свети Павел в Посланието до Филипяни: „Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
та в името на Исуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“
В католическата литургия всеки път, когато се произнася името на Исус, се покланя глава към кръста на олтара.
През 1530 г. папа Климент VІІ дава разрешение на Францисканския орден да възпоменава Пресветото Име Исусово. Набожността към него била разпространявана най-вече от двамата францискански светци – Бернардин от Сиена и Иван от Капестрано, които са смятани за съставители на Литаниите към Пресвето Име Исусово, одобрени през 1886 г. от папа Лъв ХІІІ. Сърцето на свети Бернардин от Сиена горяло за името на Господа. За да покаже на хората нагледно любовта и добротата на Бога, той използвал по време на проповедите си дървена табела с монограма на Христос, която поставял на олтара. А след проповедта благославял верните, като държал табелата високо. Желанието на Бернардин било хората да си спомнят във всички житейски ситуации за името на Исус и неговата мощ. Скоро монограмът на Исус Христос, чиято поява също се дължи на свети Бернардин, се виждал навсякъде – в църкви, параклиси и жилища, в ъгълчето на кръщелната дреха и на синджирчето на кръщелника, на документи и търговски книжа, дори върху различни сечива, плугове, вретена, по люлки и тенджери, защото Бернардин казвал: „Името Исус означава за теб Спасител, Избавител, Божи Син“.
Възпоменанието започнало да се чества като празник при папа Пий Х, в неделята след Нова година.
Когато назоваваме името на Исус, мислим за нашата цел да следваме Исус и Го молим да действа като наш Спасител и Изкупител. Приемането на Исус за наш Спасител и Изкупител от греха и смъртта е сърцевината на вярата ни.
Специфична форма на почит към Пресветото Име Исусово е Исусовата молитва, практикувана днес предимно в източните църкви, въпреки че е молитва на цялата църква, възникнала още преди схизмата от 1054 година.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар