Разделени след раждането си близначки постъпват в един и същ орден

17 януари 2019, 12:29

Има много истории за разделени близнаци, които един ден се намират. Историята, записана от католическия портал „Aleteia“, е истинска. В нея се разказва за две католически монахини – сестра Елизабет и сестра Габриела, които са близначки, живели в ранното си детство разделени, без да знаят, че са сестри.
Родени са на 23 февруари 1962 година. Майка им Цецилия умира при раждането и семейството решава да раздели близначките – бащата взема Елизабет , а сестрата на майката – Габриела. Момичетата живеели в два съседни града и официално били братовчедки. Когато дошло време да започнат да учат, били записани не само в едно и също училище, но попаднали и в един и същи клас , на първия чин. И двете близначки имали проблеми със зрението и трябвало да седят отпред.
Още тогава правели впечатление общите им интереси – двете се харесвали, играели много заедно и често избирали да правят едни и същи неща или да обличат еднакви дрехи. Имали подчертан интерес към религиозните теми. Любимият им предмет бил вероучение и те предпочитали дните на съзерцание вместо излетите с приятели. В деня на всички починали отивали със семействата си на гроба на една „леля Цецилия“, без да знаят, че тази починала жена е тяхната майка.
На десетгодишна възраст те неочаквано узнали за произхода си и това, че са сестри-близначки. До слуха на Габриела случайно достигнал разговор на нейното семейство. Елизабет разбрала малко по-късно, в деня на първото си Причастие. Тя описва това като „ужасен шок за нас двете, въпреки че знаехме, че намеренията на родителите ни са били добри и че и двете сме били силно обичани от тях“.
Още от младежките си години близначките чувствали влечение към живота в орден. Те членували в молитвената група „Болнични сестри на св. Елизабет“, общност, която се погрижила за майка им, когато починала след раждането. След няколко разговора те решили заедно да постъпят в този орден. Уточнили дори датата, оставало само да разговарят със семействата си.
Планът им не вървял гладко. Бащата на Елизабет приел вестта спокойно и благословил дъщеря си. Съвсем различно било при Габриела. Нейният осиновител й взел паспорта и й забранил да напуска дома. Така отначало само Елизабет постъпила в ордена. Но Габриела не се отказала и следващият й опит да се присъедини към сестрите, се оказал успешен. Под предлог да посети сестра си за рождения йм ден, тя отишла в къщата на ордена и останала там. Докато Елизабет била щастлива, за Габриела това означавало, че ще трябва да прекъсне контактите си със своето семейство за няколко години.
Пет години по-късно, когато близначките положили вечните си обети, семейството на Габриела също приело нейното решение. В момента сестрите са на 56 години и вече десетилетия вървят рамо до рамо към Христос.Те смятат, че еднаквото им призвание е дело на тяхната майка: „Според нас нашата майка е работила в небето за нашето призвание. Този начин да бъдем отново заедно, съвместният път в ордена, това е нейният най-хубав подарък, дар от небето.“

(katholisch.de)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар