Свети Тома Аквински

28 януари 2019, 18:07

Свети Тома Аквински е роден около 1225 г. в крепостта Рока в графство и епархия Аквино, близо до Неапол. Произхождал от благороднически ломбардски род и бил племенник на император Фридрих І. Негов кръстник бил папа Хонорий ІІІ. Петгодишен бил предаден за възпитание в близкия манастир Монтекасино, където по-късно наследил чичо си като игумен. Отрано показвал наклонност към вярата и очевидно не се стремял към светска кариера.
Около 1244/45 г. постъпил в Доминиканския орден. Отрано започнал да изпитва любов към бедняците и просяците и често им давал милостиня. Самият той живеел просто и поначало отказвал всякакви служби и почести. Не искал нищо друго, освен да служи в смирение на Бога. Семейството му, което било свързано с тогавашните величия и било политически влиятелно, не приемало този начин на живот. На път за Париж (или може би Болоня) Тома бил отвлечен от братята си и затворен в една кула на семейното имение, за да се вразуми.
Младият монах не се отказал и накрая бил освободен. Продължил образованието си в Париж. Негов учител там бил Свети Алберт Велики, когото той последвал в Кьолн и се учил при него от 1248 до 1252 година. Заради огромната му фигура и мълчаливостта му го наричали „немият вол“. Свети Алберт казал в тази връзка: „Този ням вол някога ще зареве, така че целият свят ще прокънти“. Тома бил ръкоположен за свещеник през 1248 г. , а от 1252 г. започнал да чете в Париж първите си лекции като бакалавър. През 1256 г. вече бил магистър по богословие, а на следващата година – професор и славата му се носела из цяла Европа. През 1260 г. орденът му го назначил за главен проповедник в Италия. Служил з като Lector curiae за папа Урбан ІV в Орвието от 1261 до 1265 година, а в периода 1267-1268 г. – за папа Климент ІV в Рим и Витербо. Същевременно ръководел училището на ордена в Рим. От 1269 до 1272 г. отново преподавал в Париж, а след това две години в Неапол. По молба на папата през март 1274 г., вече белязан от болестта, тръгнал за Втория лионски събор. Починал на 7 март, в манастира Фосануова, на юг от Рим, едва 50-годишен.
Творчеството му е основополагащо за християнската философия, специално в произведенията му „Summa contra gentiles“ и „Summa theologica“. Той покръстил в известна степен езическия философ Аристотел и го направил полезен за богословието. Става дума за полагане основите на теологията като наука, без да се изопачава философията от една страна и от друга – без да се предава теологията, с други думи – за помирението на вярата и разума, една тема, която в наши дни бе подета с огромно усърдие от двамата папи – Йоан Павел ІІ и Бенедикт ХVІ.
Св. Тома Аквински е велик философ и богослов, но само това не би го направило светец, ако не бил също така един от най-великите във вярата. Тя била тази, която го накарала да създаде този огромен житейски труд. Св. Тома бил също човек на молитвата, винаги в силна връзка с Господ, комуто единствено искал да служи и на когото отдавал всичките си сили и дарби.
Имал подчертана любов към Светата Евхаристия. За това говори и фактът, че му било възложено написването на литургичните текстове и на часослова за празника Тяло и Кръв Христови, поради което го познаваме повече като автор на химните „Pange lingua“ и „Adoro te devote“, както и на секвенцията „Lauda Sion“. Към края на живота си, в деня на св. Никола имал видение, за което казал на своя довереник Режинал: „Не мога да пиша повече. Видях неща, пред които всичко, което съм написал, прилича на слама.“
Последните му думи, след като се изповядал и приел Причастието, били: „Приемам те като награда за душата си, като пътепоказател за моето поклонничество. Заради теб учих, бдях, работих, проповядвах, преподавах. Никога не съм казал умишлено нещо против теб. Но ако съм преподавал или писал не толкова добре за това тайнство или други неща, предавам го на изправящия съд на Светата римска църква, в послушание на която си отивам от този живот.“
Тома Аквински бил обявен за светец още през 1323 година. На 28 януари 1369 г. тленните му останки били пренесени в катедралата на Тулуза. През 1567 г. му била дадена титлата „църковен учител“. През 1880 г. папа Лъв провъзгласил „Doctor angelicus“(ангелоподобния учител) за покровител на всички католически училища и учащи се.

(evangeliumtagfuertag.org)

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар