Видението на св. Дон Боско за преследването на Църквата в последните времена

31 януари 2019, 11:17

На 30 май 1862 г., след вечерната молитва, Дон Боско, чието възпоменание отбелязваме днес (вж. Основател св. Йоан Боско), съобщил на своите сътрудници и младежи, които се били събрали в параклиса на ораториума в Торино, за видение, което преживял малко преди това:

„Представете си, че се намираме на брега на морето или по-добре на самотна скала и не виждаме никаква суша освен земята под краката си. Във водите забелязваме безброй кораби, готови за морска битка. Те имат железни носове и са въоръжени с оръдия, пушки, оръжия от всякакъв вид, със запалителни устройства, както и с книги. Приближават се до кораб, който е много по-голям от техните и се опитват да го повредят с острите си носове, да го запалят и да му причинят всяко възможно зло. Големият кораб е съпровождан от много малки лодки, които получават от него заповеди и защитават величествения плавателен съд от вражеския флот. Имат силен насрещен вятър и изглежда сякаш развълнуваното море облагодетелства нападателите. Посред морето стоят две солидни колони, на малко разстояние една от друга.

Върху едната колона е статуята на Непорочната, в чиито нозе има табелка с надпис: „Auxilium christianorum“ (Помощница на християните), на другата много по-висока и по-масивна колона се забелязват върху табела думите „Salus credentium“ (Спасение на вярващите).

Папата, като командир на кораба забелязва яростта на враговете, както и опасността, в която се намират тези, които го следват. Затова извиква водачите на придружаващите го лодки при себе си на кораба. Тъй като бурята става все по-силна, те трябва да се върнат обратно в лодките си. След като морето утихва папата за втори път зове кормчиите при себе си. Изведнъж бурята отново се разразява.

Папата стои на кормилото и с всички сили се опитва да насочи кораба си между двете колони, към които са прикрепени много котви и куки. Вражеските кораби започват атаката и целят да потопят папския кораб. Едните се бият с книги, писма и запалителни материали, с които са пълни, и които хвърлят към борда на папския кораб, други с оръдия, пушки и с железните носове на корабите. Въпреки ожесточената борба на вражеските кораби и използването на всички оръжия нападението се проваля. Напразно те подновяват опитите си. Папският кораб свободно и безопасно прекосява морето. Понякога се случва да бъде разклатен от ужасни тласъци и да бъде ударен по гредите, но едва улучен, тих вятър откъм двете колони веднага затваря всяка пробойна.

Оръдията на вражеските кораби се пръскат, носовете им се чупят, много кораби се разпадат и потъват в морето. Изведнъж вражески куршум улучва папата. Помощниците му го подпират и го изправят, след малко пак го улучва вражески изстрел и той пада мъртъв на земята.
Във вражеската флота гръмва радостен и победен вик. Но събраните на папския кораб кормчии толкова бързо избират нов папа, че вестта за смъртта на водача пристига при враговете едновременно с тази за избора на приемник. Те изведнъж губят кураж. А папският кораб преодолява всички пречки и плава сигурно между двете колони, където пуска котва. Неприятелските кораби побягват, удряйки се взаимно и потъват.

Много други кораби, които са се оттеглили от битката поради страх, се намират сега в далечината и изчакват наблюдавайки, докато отломките на всички потъващи кораби изчезнат в морските вълни. След това събират кураж и също поемат курс към двете колони, където хвърлят котва. В морето настъпва голямо спокойствие.“

Дон Боско завършил разказа си и попитал Дон Микеле Руа, неговия последовател като генерал на салезианите:
Какво мислиш за това? Дон Руа отвърнал: Мисля, че корабът на папата е Църквата, чийто върховен глава е той. Другите кораби са хората, морето е светът. Тези, които защитават големия кораб, са верните последователи на папата, другите са врагове, които се опитват да унищожат Църквата с всички средства. Двете колони означават според мен почитането на Мария и Светата Евхаристия.

Дон Боско казал: Добре отговори. Само едно нещо трябва да се поправи. Вражеските кораби са преследванията. На Църквата предстоят изключително тежки времена. Това, което се е случило досега е почти нищо в сравнение с онова, което ще дойде. Корабите символизират враговете на Църквата, които искат да потопят главния кораб. Остават само две неща за спасение в това бурно време: набожността към Пресвета Дева Мария и честото приемане на Светото Причастие. Нека направим всичко възможно, за да използваме тези две средства, но също така да постигнем те да бъдат прилагани навсякъде и от всички.

(Източник: kath-zdw.ch)
Превод: catholic-news.bg

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар