Блажени сестри викентинки Мари-Ан и Одил, мъченици на френската рeволюция

1 февруари 2019, 16:34

Литургичният календар отбелязва днес паметта на блажените сестри викентинки Мари-Ан Вайо и Одил Баумгартен, мъченици на френската революция.
Възторгът на измъчения от бедност и данъци народ от първите стъпки на френската революция с щурма на Бастилията, декларацията за правата на човека и премахването на привилегиите като перспектива за социална реформа, много скоро бил последван от ужаса от разразяващ се из цялата страна жесток терор.
Били отменени привилегиите на духовенството и църковните имоти станали национална собственост. Съгласно новата гражданска конституция епископите и енорийските свещеници били превърнати в държавни служители със заплата и трябвало да бъдат избирани занапред от народа. Те били задължени да полагат клетва пред конституцията. Тези, които отказвали, били прогонвани и избивани. Църквата във Франция била превърната в национална, отделена от Римската католическа и апостолска църква. Банди нахлували в храмовете, разграбвали ги и ги опустошавали.

След установяването на терора в цяла Франция сестрите викентинки от болницата в Анже се опитвали с всички сили да останат на мястото си, но това не останало незабелязано. На 2 септември 1793 г. те били заставени незабавно да се закълнат пред конституцията и да се откажат от призванието си.
В болницата били изпратени 15 души, които да сплашат монахините, че ако не дадат клетва, ще настъпят големи безредици и болните ще пострадат. Но надеждите на насилниците били разочаровани – сестрите оставали твърди и непоколебими в решението си. Те заявили, че заповедта не ги касае, защото не са държавни служители.
На 5 януари 1794 г. им дали десет дни за полагане на задължителна клетва. Единствената перспектива за отказалите била смъртната присъда.

Игуменката с двете сестри Мари-Ан и Одил били арестувани на 19 януари 1794 г., за да не влияят на другите монахини в болницата. Мари-Ан и Одил били разделени и от игуменката в различни затвори. Мъчителите смятали, че смъртта на двете сестри ще разколебае игуменката и останалите 33 сестри.

Мари-Ан и Одил били изправени пред съда на 28 януари. Попитали Мари-Ан:
„Откъде си, защо си тук?“
„Не знам, вероятно защото отказах да дам клетва.“
„Защо отказа?“
„Съвестта ми не ми позволява. Направих жертва, оставяйки семейството си, за да се посветя на грижи за бедните.“
Разгневен, съдията изкрещял: „Не знаеш ли, че несъгласните със закона се наказват със смърт?“
Сестрата отвърнала:“Правете с мен каквото искате.“
Подобен бил и разпитът на сестра Одил, която отговаряла по същия начин.
Двете били осъдени на смърт чрез разстрел.

На 1 февруари сутринта завързали един за друг сестрите и други 398 души, осъдени на смърт, и ги повели към мястото на екзекуцията. Но жертвите в Анже през този ден били много повече – около две хиляди души.

Сестра Мери-Ан ободрявала отпадналата Одил, която се опирала на ръката й, усещайки нейната сила и твърдост. „Днес за нас е предназначена корона, няма да я загубим!“, казвала Мари-Ан и всеки страх изчезвал.
Шумът от бавните и тежки стъпки приглушавал молитвите, предаващи се по цялата верига от осъдени:
„Света Мария, моли се за нас!“
„Царице на мъчениците, моли се за нас!“
„Царице на изповедниците, моли се за нас!“
„Пресвета Дево Марио, вярвам в теб!“

По дългия път от три километра, водещ тази необичайна процесия от затвора към мястото за екзекуции, изпълнен с песни и молитви, сестра Одил изпуснала броеницата си и се навела да я вземе, но един от мъчителите счупил ръката й с приклада на пушката си. Една жена, приятелка на сестрите, която стояла отстрани, прибрала броеницата и я предала на сестрите викентинки, щом размириците стихнали.

Когато пристигнали на лобното място, монахините отново подели Литанията на Дева Мария. Пред тях били пресните, плитки гробове на избитите при предишната екзекуция рано същата сутрин. Много от осъдените молели за милост към монахините с горещи молитви.
Командващият офицер, развълнуван, се обърнал към монахините: „Граждани, все още имате време да избегнете смъртта. Направихте толкова много добро на човечеството… Върнете се у дома… дори без клетвата, аз поемам отговорност да кажа, че сте я дали…“

Мари-Ан отвърнала: „Гражданино, ние не само не искаме да дадем клетвата, за която говорите, но и не искаме да вярваме, че сме го направили… Ако трябва да запазим живота си при условието, което ни се предлага, ние заявяваме, че предпочитаме смъртта, вместо да действаме против любовта, в която сме се заклели на нашия Бог.“

Разочарован, офицерът дал заповед за стрелба. Първият ред осъдени паднали на земята, на ръба на рововете, пред които стояли. Изпълнението на присъдите траело дълго. Сестрите Мари-Ан и Одил били сред последните жертви. Сестра Мери-Ан, улучена само в ръката, придържала окървавената по-възрастна сестра Одил и с очи, отправени към небето продължавала да се моли: „Прости им, Господи, те не знаят какво правят!“

Палачите се нахвърлили върху нея и другите, които се опитвали да станат и ги доубили със сабите си.

Сестра Мари-Ан, сестра Одил и още 97 мъченици на френската революция са обявени за блажени от папа Йоан Павел ІІ на 19 февруари 1984 година.

(По santiebeati.it)

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар