Кардинал Каспер критикува кардинал Мюлер за „Манифеста на вярата“

12 февруари 2019, 14:28

Кардинал Валтер Каспер реагира със собствена декларация срещу публикувания в събота „Манифест на вярата“ от кардинал Герхард Лудвиг Мюлер. Според него той съдържал много изречения, които всеки католик „само може да потвърди“. Но от друга страна манифестът предлагал „полуистини“, твърде „общи изказвания“ или само „частни богословски убеждения“. Тъй като Мюлер пише в края на текста за „измамите на антихриста“, Каспер заявява, че това му напомняло за критиката на Лутер към папата.
Мюлер изтъквал с право изповядването на триединния Бог като „фундаментална разлика във вярата в Бог“ с другите религии. Същевременно обаче имало и „прилики, особено с евреите и мюсюлманите, във вярата в единия Бог“, поради което Каспер пита: „Не са ли тези прилики особено днес от основно значение за мира в света и в обществото?“
По-нататък той обвинява Мюлер, че цитирал неточно Катехизиса. Общият упрек, че „съзнанието на вярващите не било достатъчно оформено“ щяло да обиди много верни. А какво щели да си помислят жертвите на насилие, „ако едно изречение като `Свещеникът продължава на земята делото на спасението` се намира там напълно недиференцирано?“
Кардинал Мюлер обобщавал на почти четири страници в своя „Манифест на вярата“ от своя гледна точка основни истини на вярата на Католическата църква за триединния Бог, за Исус Христос, същността на Църквата и нейните тайнства. Без да посочва точно, Мюлер критикувал по този начин католическо-мюсюлманския консенсусен документ, подписан от папа Франциск и великия имам на Ал-Азхар, Мохамед ал-Тайеб, преди седмица в Абу Даби.
Като пример, че се касаело не за манифест на вярата, а за манифест на частни богословски убеждения Каспер посочва израза, че разведени с повторен граждански брак и християни некатолици не могат да приемат плодотворно Евхаристията, който се позововал на № 1.457 от Катехизиса на Католическата църква.
Каспер казва, че два пъти преглеждал и така и не намерил това изречение там.
(Всъщност кардинал Мюлер казва следното: „От вътрешната логика на тайнството се разбира, че разведени с повторен граждански брачен съюз , чието тайнство брак съществува пред Бог, не напълно свързаните с католическата вяра и Католическата църква християни, както и всички, които не са в съответно състояние, не приемат плодотворно Светата Евхаристия (1457), тъй като тя няма да им донесе спасение.“)
Неточен бил и цитатът относно целибата, който според Каспер се позовалал на № І.579 от Катехизиса. В него се намирала думата „обикновено“, която в манифеста била премълчана. Каспер изтъква, че в Католическата църква има свещеници, които са женени – от намиращите се в общение с Рим източни Църкви, бивши евангелски или, „както разпореди наскоро Бенедикт ХVІ“ , англикански пастори. Според Каспер, който бил убеден, че смисълът на свободно избираемото безбрачие за свещениците трябвало да се осмисли отново и по-задълбочено, дискусията за viri probati не можело да се забранява.
Каспер пише, че се ужасил напълно, когато към края на манифеста прочел за „измамата на антихриста“, което почти буквално напомняло аргументацията на Мартин Лутер. Той пише, че „тогава Лутер с право е критикувал много неща в Църквата“ и задава въпроса: „Стои ли зад манифеста един Luther redivivus? Който справедливо се застъпва за реформи в Църквата, но иска да ги постигне покрай папата и против него?“ Това можело „да води само до объркване и разцепление“, „да разстрои из основи Католическата църква“, предупреждава бившият шеф на папския съвет за икуменизъм.

(Източници: katholisch.de
kath.net)

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар