Catholic-news

Проповед за Втора Пасхална неделя
(Неделя на Божието Милосърдие)

Днес, в неделята на Божието Милосърдие, литургичните текстове насочват директно към милосърдието само във Входния антифон и в Отпевния псалом. Във встъпителната молитва молим Бог на вечното милосърдие да умножи в нас „дарената ни благодат, та по-дълбоко да осъзнаем величието на Кръщението, с което се очистихме, Духа, с Който се възродихме, и Кръвта, с която сме изкупени”. А в псалма звучат думите: „Славете Господ, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му”.
От самото начало на своето съществуване Църквата неизменно е известявала Божието Милосърдие, а в хода на историята са възникнали богослужения, религиозни обреди и молитви, чрез които се изтъква аспекта на т. нар. Божествено домостроителство, а верните биват призовавани и насърчавани към особена почит към Божието Милосърдие в една или друга форма, например под формата на почитане на Пресветото Сърце Исусово или под формата на молитвата на Броеницата на Божието Милосърдие, завещана от Св. Фаустина Ковалска. През Великия Пост Литургията по особен начин ни напомни за Божието Милосърдие в контекста на нашата слабост и греховност. Бог като наш Отец убедително ни моли като блудния син да се завърнем към Него с каещо се и съкрушено сърце, та по Своето велико милосърдие да ни приеме и прости.
И ето, на днешната Литургия Божието Милосърдие ни се открива по друг един начин. Милосърдният Бог се отнася с нас като към новородени деца, които Той кърми с чисто словесно мляко, т.е. със словото на Писанията и Тайнствата, обединявайки ни по този начин в едно Мистично Тяло, оживотворявано от един Дух. Нас ни свързват връзките на взаимната любов, оказваме си помощ едни на други в общността на Църквата, с което и свидетелстваме активно за Божието Милосърдие. За всичко това се говори в първото четиво от днешната Литургия (Деян 4, 32-35).
А в евангелския откъс (Ив 20, 19-31) е показано как Милосърдният Бог се приближава към нас като към приятели, общува с нас, търпеливо ни обяснява непонятните за нас неща и прави много други неща, за да не сме невярващи, а да бъдем вярващи в това, че Той е Христос, Син Божи, и да вярваме, да се уповаваме на Него и да имаме живот в Неговото име.

Отец Антъни Бранаган, CSsR
Превод: www.catholic-news.bg