Какво означава думитe „Бог ги предаде на нечистотата“?

27 юни 2019

Какво означават думите от Посланието до Римляните: „Бог ги предаде на нечистотата“, отнасящи се до хомосексуализма?

Да прочетем внимателно откъса от Посланието до Римляните (1,24-28):
„Затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;
те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.
Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;
също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.
А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича“.
В този текст се говори за езичниците, които не признали Бога в делата, извършени от Него – „Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог“ (Рим 1, 21) – четем в предишните стихове от същата глава.
В декларацията «Persona humana» на Конгрегацията за учението на вярата от 1979 г. този текст се цитира в раздела за хомосексуализма със следния коментар:
„Според обективната морална структура хомосексуалните връзки са действия, които нямат смислен и неопровержим порядък. Те са осъдени от Свещеното Писание като разврат, освен това са представени като последица от отхвърлянето на Бога. Това отсъждане на Свещеното Писание не ни позволява да заключим, че всеки, който страда от тази аномалия е лично отговорен за това. Но то показва, че хомосексуалните действия са по своята същност непорядъчни и при никакви обстоятелства не могат да получат никакво признание (PH 8).
Нека се пренесем сега няколко столетия назад и да погледнем на тълкуванието на този откъс от св. Тома Аквински. Той пише следното: „Трябва да се отбележи, че за Бога не е казано, че Той е предал хората на директно неприличие, насочвайки ги към злото – защото Бог насочва всичко към Себе си: „Господ е направил всичко за Себе Си“ (Притчи 16,4), докато грехът е това, което се случва при отделянето от Него. Но Той косвено ги предава на греха, доколкото справедливо ги лишава от благодатта, с която хората се пазят от греха; точно както е казано за някой, лишил другиго от подкрепа: той го накара да падне“.
„Освен това“, пише по-нататък св. Тома, „трябва да се отбележи, че апостолът представя противоестествените пороци, които са най-тежките сред плътските грехове, като наказание за идолопоклонничеството, понеже, съдейки по всичко, те са се появили заедно с идолопоклонничеството, т.е. в епохата на Авраам, когато, както се предполага то се заражда. Ето защо е казано също, че те са били наказани в Содом, според Книга Битие 19. Заедно с увеличението на идолопоклонничеството се разраствали и тези пороци. Затова във Втора Книга Макавейска (4,12) се казва, че Иасон „Охотно построи под самата крепост училище за телесно упражнение на юноши и, като привличаше по-хубавите от тях, подвеждаше ги под срамна стряха“. Това не е било началото, а растежът и кулминацията на постоянното общуване с езичници и чужденци“.

(katolik.ru)
Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар