Латеранската базилика – една от седемте поклоннически църкви в Рим

9 ноември 2019, 11:56

Латеранската базилика, чието освещаване се чества днес, е една от седемте римски поклоннически църкви. Поклонничество се зародило и практикувало след едикта на император Константин, но постепенно почти било забравено. Възобновяването му се дължи на свети Филип Нери, който го предприемал много пъти през годината, но особено по време на разточителния римски карнавал – като противоположност на оргиите в кръчмите и по площадите, а също и за Великден. В началото светецът вървял сам. Скоро към него се присъединили хора от народа, а постепенно започнали да го придружават също благородници и висши духовници. След литургиите той канел всички заедно на пикник. Филип Нери посещавал местата, свързани със светите мъченици и тези, които били важни за Църквата. За него било важно да стигне отново до корените на християнството, тъй като по време на Реформацията било трудно човек да живее като християнин. Затова нямало нищо по-добро от спомена за миналото и за изворите на християнството. Поклонението до тези седем църкви си заслужава и поради това, че с него са свързани различни индулгенции. Поклонниците вярвали, че посещението на храмовете, свързано с направена изповед, участие в Св. Литургия спасява душите в чистилището. Това поклонничество довело до оживление в религиозния живот на Рим. Многобройни сведения за него описват похода през свещения град.
Посещението на седемте църкви в Рим не е просто разходка. Поклонничеството започва в базиликата „Св.Петър“, издигната над гроба на св. Петър, където обикновено се моли утринната възхвала (Laude), а след това следва Св. Литургия. После пътят продължава през улиците на Рим към базиликата на св. Павел с молитвата на Броеницата на св. Петър. В „Св. Павел извън стените“ се служи третия час (Tertia hora) по Часослова, след което с Броеницата, спомняща главните моменти от живота на св. Павел, се поема към църквата на св. Себастиан. Тук се служи шестия час (Sexta hora) и се моли „Ангел Господен“, а през Великденското време „Царице небесна“. След молитвата се продължава към Латеранската базилика със Светата Броеница. Обикновено петата тайна се моли при достигане на църквата „Quo vadis“ на Виа Апиа, а останалата част от пътя до Латеранската базилика се изминава с Броеницата на мъчениците. В Латеранската базилика се моли Te Deum. Тук се казват молитви за папата, в чест на св. Иван Кръстител и на св. Иван Евангелист. Пътят продължава покрай намиращата се отсреща по диагонал Света Стълба („Santa scala“), по която Исус се е изкачвал, за да бъде осъден, към следващата цел на поклонничеството – базиликата „Санта Кроче ин Джерусалемме“. Тъй като тази отсечка е по-кратка и времето не достига за измолване на Светата Броеница, последните славни тайни от нея се молят след пристигането в църквата, преди да се отиде в параклиса с реликвите. Там се коленичи пред Разпятието в мълчалива молитва, след което се моли деветия час (Nona hora). Шестата църква, към която поклонниците се отправят със скръбните тайни на Светата Броеница е базиликата на св. Лаврентий (Сан Лоренцо). Там се молят Литаниите за починалите. Заради мъченическата си смърт св. Лаврентий е призоваван често за избавление от мъките в чистилището и като ходатай на душите, намиращи се в него. Последната цел от поклонничеството е базиликата Санта Мария Маджоре, на път към която се молят радостните тайни, но поради оживеното движение в този участък молитвата обикновено се казва не едновременно от цялото шествие, а на по-малки групи. В тази църква се моли вечернята (Vesper). Поклонничеството завършва с молитвата „Радвай се, Царице“ (Salve Regina).

Подбор и превод: catholic-news.bg

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалите в този уебсайт, могат да бъдат копирани, публикувани и използвани само с изричното разрешение на редакцията на www.catholic-news.bg!

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар