Catholic-news

Пий Х (Джузепе Сарто) е роден в бедно, многодетно семейство в Риезе през 1835 г. Учил в Падуа. През 1858 г. бил ръкоположен за свещеник, през 1875 г. бил избран за каноник в Тревизо, а през 1884 г. – за епископ на Мантуа. Обичал да казва, че „старият селски свещеник не става за епископ“, но девет години по-късно папа Лъв ХІІІ го номинира за патриарх на Венеция. Като такъв заминал за Рим, за да участва в конклава, на който бил избран за папа. Избора си приел неохотно. Дори като папа си останал такъв, какъвто винаги бил – пастир за душите. Своята задача виждал в „обновяването на всичко в Христос“. Насърчавал енергично литургията, църковното право, библейската наука. Безстрашно поел и борбата срещу тогавашните ереси, обобщени под името модернизъм. Бил велик в молитвата и помощник в много нужди. Позволил и насърчавал ежедневното причастяване за всички съсловия и възрасти. Неговата доброта и порядъчност правели впечатление дори на хора, които не били в църквата. Починал на 20 август 1914 г., наскоро след избухването на Първата световна война. Канонизиран е през 1954 година.

(evangeliumtagfuertag.org)