Transitus. Смъртта на свети Франциск

3 октомври 2020

Девети ден от Деветницата в чест на св. Франциск

През нощта на 3 срещу 4 октомври 1226 година нашият брат свети Франциск от Асизи премина от земния живот към вечния. Възпоменавайки този момент, ние желаем да благодарим на Бога, възхвалявайки Го за това, че ни дари свети Франциск; за това, че го даде на Църквата, че показа чрез него нов път към светостта и за това, че и нас също на този път призова. Искаме да отдадем почит на светеца, който показа на толкова много хора пътя към Бога.
Нека да се вслушаме в словата на първите биографи на свети Франциск, описващи неговата смърт:
„Когато вече в продължение на две години от получаването на светите стигмати, и през двадесетата година от своето обръщане, той бил изгладен от многобройните удари на тежки болести като камък, който трябва да бъде вграден в колоса на небесния Йерусалим, и като артистично дело, доведено до съвършен вид от ударите като с чук на многобройните мъки, молел, да го занесат при Божията Майка в „Порциункола”, за да може там, където е получил духа на благодатта, да отдаде духа на живота. Пренесен там, искал с действие да покаже, че вече няма нищо общо с този свят, с тази тежка болест, с болката. Легнал гол на голата земя. В този последен момент, когато врагът все още можел да покаже своята гневна мощ, искал гол да води битка него. Лежейки вече на земята, след като свалил одеждите си от плат за чували, както винаги насочил своето лице към небето, концентрирайки се изцяло върху неговата хвала, и закривайки с лявата си ръка раната от дясната страна на тялото си, за да не се вижда, казал на братята: „Аз извърших това, което ми беше определено, а за това, което е определено за вас, нека Христос ви поучи.”
Когато наближавал часът на неговото преминаване, заръчал да извикат при него всички братя, които живеели там. На прага на своята смърт ги утешавал и с бащинско чувство ги насърчавал да обичат Бога. Дълго им говорил за търпението и бедността, а също за верността към Римската Църква, грижейки се преди всичко за запазване на Евангелието. Когато всички седели около него, протегнал ръце над тях, кръстосвайки ги във формата на кръст, понеже той винаги обичал този знак. Със силата на Разпнатия и в Негово име благословил всички братя – както присъстващите, така и онези, които не присъствали. Освен това казал: „Постоянствайте всички в Божията любов и завинаги при Него останете! А понеже се приближава изкушението, щастливи са тези, които ще издържат в това, което са започнали. Затова пък аз бързам за Бога, на чиято благодат ви поверявам вас всичките!” Когато най-скъпият Божи мъж привършил тези слова, заповядал да му донесат книгата на Евангелието. Помолил да му прочетат Евангелието според свети Иван, започвайки от думите: „А преди празника Пасха…” (Ин. 13, 1) По-късно така, както можел, започнал да се моли с думите на Псалма: „С гласа си викам към Господа, с гласа си на Господа се моля…” (Пс. 142) След като измолил целия Псалм, така го завършил: „Мене – казал – ме чакат справедливите чак до момента, когато ми дадеш наградата”.
Когато в него се изпълнили всичките тайни и онази най-свята душа, освободена от тялото, се потопила в безкрайната Божия светлина, благословеният мъж заспал в Бога.”

Литания

Заключителни молитви

Вж. текста на цялата Деветница тук

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар