Пепеляна сряда

17 февруари 2021

Пепеляна сряда традиционно се характеризира с два ритуала, които са скъпи за християнската набожност: посипването с пепел и постът. Две действия, които засягат тялото, но докосват духа. Две красноречиви действия, които представляват дълбока реалност. Да се въздържаме от храна, да се въздържаме от страсти, да се въздържаме от суетите на преходния свят, за да осъзнаем по-ясно положението си на грешници и същества, нуждаещи се от Бога: същества, които трябва да се обърнат към Него, който е нашата истинска радост. Бог, безкрайното вечно добро.

Ето защо Постното време е „време за изцеление“, през което сме призовани да размишляваме в себе си, за да преоткрием истинските стойности, на които трябва да се основава животът ни. Това е време на размисъл и съсредоточаване, в което всеки трябва смело да преразгледа живота си, за да осъзнае различните моменти, в които поведението му е в противоречие с Евангелието. В крайна сметка целта е по този начин да поставим по-християнски печат на собствения си живот, за да се наблегне отново на първенството на духа пред често твърде натрапчивата материя.

Започващото днес Постно време особено ни призовава смирено да се вслушаме в думите на апостол Яков: „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта – на тъга. Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне“ (Як. 4, 8-10). Да не отбягваме този призив! Всички ние сме засегнати. Да, ще бъдем толкова по-добре дошли за Господ, колкото повече гледаме на този зов като отправен към нас.
Постното време ни призовава да се замислим особено за нашата немощ, за това, че „сме прах“ и за преходността на онези земни блага, върху които би било напразно да градим своето щастие; напротив, щастието ни е единствено в нашето искрено, приятелско отношение с Бога, с истинското най-висше и абсолютно добро.

Постното време ни напомня да се натъжим и да се разкаем, задето сме се отдалечили от Бога. То ни призовава да се върнем при Него. Подтиква ни да осъзнаем болезнените, дори трагични последствия от това отчуждение.

(…) Признаването на нашата вина, покаянието и обръщането ни правят отворени и готови за Божията прошка и преобразяваща благодат. В това ни помагат особено трите най-важни дела, които Постното време ни предлага: молитвата, раздаването на милостиня и постът. Затова нека през следващите седмици да имаме жив и интензивен контакт с Бога чрез молитвата и жертвата, да се опитаме да бъдем по-полезни на нашите страдащи братя и чрез поста да упражняваме моралния си самоконтрол, който ни дава възможност за вътрешно обновление.

Св. Йоан Павел ІІ
Пепеляна сряда, 1986 г.

Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар