Из историята на Междунардните Евхаристични Конгреси

6 септември 2021

Идеята за международни срещи, посветени на обожанието на Евхаристията възникнала през 70-те години на ХІХ век. Целта била не само неговото съживявне и разпространение, но също и по този начин да се противодейства на нарастващите тогава антицърковни и антирелиогиозни тенденции на секулариазцията, особено очевидни в светската среда във Франция, и да се разбуди във вярващите чувство за сила и гордост от вярата. В това отношение отлично се справила Емили Мари Тамизие (1834-1810), която започнала да организира евхаристични поклонничества още през 60-те и 70-те години на по-предишното столетие. За тях тя получила подкрепата на изповедниците си, по-специално на по-късно обявения за светец Пиер Жулиен Еймар (1811-1868), както и на епископи от Франция, Швейцария и Белгия.

В резултат масовото поклонничество от Лил до Дуе през 1874 г, евхаристичните служби в Авиньон през 1876 г. и Фаверне през 1878 г. могат да се считат за първите неофициални евхаристични конгреси.

Гореспоменатата г-жа Тамизие първа предложила провеждането и на официален евхаристичен конгрес.

Тя споделила идеята си първо с големия ентусиаст на евхаристичното обожание, св. Еймар, почитан като апостол на Евхаристията, който основал през 1856 г. в Париж свещеническата конгрегация „Отци на Светите Дарове“. Намерението било подкрепено с була от папа Лъв ХІІІ на 27 април 1879 г..

Трябвало обаче да се измине още дълъг път преди осъществяването на този проект. За организирането на такава среща във Франция и Белгия не можело да се говори поради преобладаващите либерални и антиклерикални настроения. Останалите страни, считани за домакини на конгреса, особено Холандия, не проявили голям интерес. Когато вече изглеждало, че плановете ще пропаднат или ще трябва да бъдат отложени за неопределено време, ситуацията във Франция се променила. От идеята се заинтересували двама индустриалци от Лил, братовчедите Филибер и Ферон Вро, към които по-късно се присъединил и барон дьо Дамас. Те предложили да финансират цялото начинание, като по този начин направили възможно провеждането на първия евхаристичен конгрес. След получаване на одобрение от папа Лъв ХІІІ, той бил проведен от 28 до 30 юни 1881 г. в Лил под мотото „Социално царство на Христос“.
В него участвали над 8000 души, в това число 363 делегати от Франция, Австрия, Белгия, Чили, Гърция, Испания, Холандия, Швейцария и Мексико. Дебатите били ръководени от помощния епископ от Камбре, Анри Моние. Били изнесени много доклади на три теми: обожание и покаяние, култ и външна почит, пропаганда. Както в лекциите, така и в проповедите силно се наблягало върху търсенето на начини за възстановяване правото на Бог за достойно място в обществения и социален живот. В края на конгреса участниците основали все още действащия комитет за подготовка на международните евхаристични конгреси.

Вторият конгрес бил свикан в Авиньон от 13 до 17 септември 1882 г. и заседавал под мотото „Християнизиране на живота чрез Евхаристията“. На третия конгрес, заседавал в Лиеж от 5 до 10 юни 1883 г., бил обсъден проблема за реакцията на Църквата по отношение на прогресиращата секуларизация на обществото в Западна Европа. Следващият евхаристичен конгрес се състоял в Швейцария, Фрибург, от 9 до 13 септември 1885 г.

От 1881 до 1902 г., по времето на папа Лъв ХІІІ, се провели общо 14 конгреса. Първоначално те се провеждали всяка година, след това на всеки две или три години. С течение на времето честота на тези срещи намаляла, но те били пренесени и извън Европа – през 1893 г. конгресът се състоял в Йерусалим, а през 1910 г. – в Монреал.

Въпреки че тези конгреси намерили постоянно място в живота и съзнанието на католиците, а косвено и на местните общности, те се натъквали и на много трудности. Така например, британските власти не приели процесията със Св. Евхаристия по време на 18-ия конгрес в Лондон. В крайна сметка шествието се провело, но без Св. Евхаристия, затова пък с още по-голямо участие на населението. На него присъствали над 25 000 възрастни и почти 20 000 деца, сред тях били и 7 кардинали, 90 епископи и почти 1000 свещеници.

Първият конгрес с участието и на православни католици бил организиран от 14 до 21 май 1908 г. в Йерусалим. Папа Пий Х бил първият папа, който присъствал на евхаристичен конгрес и го ръководел – шестнадесетия по ред, проведен от 1 до 4 юни в Рим. По време на 21-ия конгрес в Монреал (07. – 11.09.1910) почти 30 000 деца приели Първото Причастие. Състоялият се от 12 до 15 септември 1912 г. във Виена конгрес бил под патронажа на император Франц Йозеф І.

Отделните конгреси често се свързват с годишнини или други значими събития за християните, особено за католиците в страната. Например 30-ият конгрес е проведен по повод 1500 години от смъртта на св. Августин от 7 до 11 май 1930 г. в Картаген. Следващата среща в Дъблин от 21 до 26 юни 1932 г. е във връзка с 1500 годишнината от пристигането в Ирландия на нейния апостол и покровител, св. Патрик. Конгресът в Сидни през 1928 г. имал мариологичен характер и протекъл под надслова „Мария и Евхаристията“.

Последният МЕК преди Втората световна война, 34-ият, се състоял в Будапеща от 25 до 30 май 1938 г. под мотото „Евхаристията – връзка на любовта“ и папски легат на него бил Еудженио Пачели – скоро след това избран за папа Пий ХІІ. На този конгрес участвали над 100 000 души от цял свят, с изключение на немци, на които Хитлер забранил да напускат страната. Следващият конгрес през 1940 г. в Никея бил отменен поради избухването на войната. Първият МЕК след Втората световна война бил в Барселона от 27 май до 1 юни 1952 г.

По материали на pwt.wroc.pl (със съкращения)
Превод: catholic-news.bg

На изображението горе: Св. П.Ж. Еймар

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар