„Детското простичко и невинно разбиране – най-важното в нашия живот“

19 септември 2021 г.

Проповед за 25-та Обикновена неделя

Исус имал постоянна грижа да обяснява на учениците Си, че тяхното разбиране за Месия трябва да включва едновременно и страданието и служението на ближните. Но това било трудно за разбиране от тях. Затова в днешното Евангелие Исус изправя срещу тях две неща: откровеността и простодушието на едно дете, срещу тяхното разбиране за величието и за първенството: „Който приема едно от тия малките в Мое име, Мене приема.” Колко ли много търпение е било нужно на Исус, обяснявайки на учениците Своята мисия, Своето посланичество, Своите впоследствие смърт и възкресение?! Ако би обяснявал това не на зрели хора, а на децата, със сигурност те биха Го слушали по-внимателно, стремейки се да разберат. Но по това време учениците Му – зрели хора, не забелязвали и не възприемали изобщо Исусовите думи, нито се грижели или притеснявали за болезнените страдания, през които трябвало да премине техният Учител. Те били заети по-скоро със собствените си проблеми. Искали да знаят кой от тях е по-голям! Нима това не е човешка ирония? Какво ли означава да си важен? Исусовият отговор е ясен. Нашата важност, нашето първенство тук, на земята, няма значение за вечността. Според Исусовата преценка нашата важност, доколкото изобщо нещо означава, е в това успяваме ли да се завърнем към онова състояние, в което сме се намирали първоначално – към детското простичко и невинно разбиране. Това е най-важното в нашия живот. Защото само тогава ще имаме онази готовност да се доверим на Бога, както детето се доверява на своя родител. Този Исусов пример бил много важен за учениците, които трябвало да продължат посланичеството на Исус след смъртта Му. Защото ако в Апостолите хората биха забелязвали невинността и липсата на всякакво лукавство, тогава те биха повярвали в истинността на техните думи и биха приели Евангелието. Това, на което научил Исус Апостолите в днешното Евангелие, е важно и за нас. Като наследници на Апостолите ние продължаваме да благовестим не само с думи, но с целия наш живот Исусовото Евангелие. И когато нашият живот отговори на поучението от днешното Евангелие, това означава, че ние вече сме станали достоверни негови благовестители.
Амин.

† Отец Мариуш Полцин, OFM Cap.
2012 г., Клагенфурт, Австрия

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар