Catholic-news

„Радвайте се, скъпи мои братя, защото ви се падна щастлива участ и че ръката на Божията благодат така щедро действа във вас. Радвайте се, че сте избегнали толкова опасности и корабокрушения в бурния свят. Радвайте се, че сте достигнали спокоен и сигурен пристан, до който мнозина копнеят да стигнат и много се стремят към това с известни усилия – но безуспешно. Много са били изключени след като вече са стигнали до него, защото на никой от тях не е било дадено свише. Ето защо, братя мои, считайте го за сигурно и доказано, че който се е радвал на това жадувано благо и по някакъв начин го е загубил, съжалява за това през целия си живот, ако има някакво внимание и загриженост за спасението на душата си.“

(Св. Бруно в писмо до събратята си)

Свети Бруно, основател на Картузианския орден, е роден около 1030 г. в Кьолн, Германия.
Произхождал от стар благороднически род. Следвал философия и богословие в катедралните школи на Кьолн и Реймс. През 1080 г. постъпил в бенедиктинския манастир в абатство Молем. Четири години по-късно игуменът му позволил да създаде постница в близката пустош. Не след дълго към него се присъединили и други отшелници, така че тази обител станала прекалено малка за всички. Затова епископът на Гренобъл предоставил на св. Бруно една местност в планината Шартрьоз, във френските Алпи. Там Бруно, заедно с шестимата си последователи, изградил нова обител, Големия Шартрьоз – La Grande Chartreuse. Това било началото на Картузианския орден, единственият орден в Католическата църква, който не е бил реформиран никога след основаването му.
Най-напред построили молитвен дом с индивидуални килии за всеки. Абсолютно задължение за мълчание, разбиране само със знаци и среща само за часослова през нощта с грегориански хорали и за Светата литургия били правилата в новата обител. Вдъхновен от отците-пустинници в традицията на св. Антоний и св. Йероним, а също и на св. Бенедикт от Нурсия, св. Бруно разпределил деня между молитвата и работата – физически труд и духовна дейност, изразяваща се предимно в преписа на книги.
През 1091 г. св. Бруно основал втори картузиански манастир в Ла Торе, Калабрия, където починал на 6 октомври 1101 година.
Изобразяван е с книга, череп, разпятие, чиито краища се разлистват и седем звезди, символ за мълчаливото уединение на неговия орден.
Официално никога не е имало канонизация за свети Бруно. През 1514 г. папа Лъв Х разрешава почитането му в неговия орден, през 1622 г. папа Григорий ХV го признава за цялата Църква. Празникът на св. Бруно е въведен през 1674 г. от папа Климент Х.