Фарисеят и митарят

23 октомври 2022, 09:30

Проповед за 30-а Обикновена неделя

В началото на днешния евангелски пасаж виждаме Исус сред група хора, „които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите“. В притчата фарисеят и бирникът отиват в храма да се молят. Когато фарисеят вижда бирника, той благодари на Бога, че не е като другите хора, не е като крадците, лъжците, прелюбодейците или дори като онзи бирник, който се моли в близост до него. Той продължава да се хвали как не просто пости по време на големите празници, но пости два пъти седмично и раздава много повече пари от онова, което се изисква – десета от всичките му доходи. Събирачът на данъци, от друга страна, дори не може да погледне към небето. Съвсем разкаян, той се бие в гърдите и повдига гласа си към Бога: „Бъди милостив към мене, грешника!“. Случващото се в този разказ е точно според очакванията ни. Толкова сме свикнали да чуваме, че фарисеите са самоправедни и осъждащи, че понякога дори определяме други християни, които познаваме като фарисеи, когато са твърде религиозни или твърде „църковни“ или просто лицемерни. И когато мислим за събирачите на данъци, обикновено си мислим само за това как Исус ги приемаше, въпреки че те не съвсем безпричинно бяха отхвърлени от религиозната общност. И затова не е изненада за нас, че Исус завършва притчата си, като обяснява, че бирникът, а не фарисеят, отива в дома си оправдан, и без усилие, а с облекчение и дори с малка доза задоволство приемаме този финал: „защото всички, които превъзнасят себе си, ще бъдат смирени“, завършва Исус, „но всички, които се смиряват, ще бъдат издигнати“.

Поуката, която трябва да извлечем от тази притча, изглежда съвсем очевидна. Има два вида хора на този свят, такива, които са смирени като бирника, и такива, които са горди, лицемерни и осъдителни като фарисея. С други думи, има два вида хора, едните са добри, другите са лоши. Събирачът на данъците е добър, а фарисеят е лош. Не бъдете като фарисея, бъдете като бирника! И тук можем да сложим край на всяка проповед и послание и спокойно да се приберем вкъщи. И това е доста лесна за разбиране и приемане версия, защото, нека просто си признаем честно, бързо можем да посочим онези самодоволни, горди и осъдителни „фарисеи“, които виждаме около нас особено във времена като тези, в които живеем.

Може би не точно днес, но не е ли имало моменти, когато сме се огледали около себе си с мисълта колко сме благодарни, че не сме като онези други хора ето там, точно в другия край на църквата?

Тези са твърде вглъбени в буквата и закона, а онези не са сериозни и достатъчно ангажирани християни, и това без дори да излизаме извън периметъра на общността ни. И докато мислим по този начин, сами се потупваме гордо по рамото. Аз приветствам, не съдя другите, участвам в живота на Църквата и на общността. Давам парите си за благотворителност или служа, говоря открито, когато видя несправедливост, и не разпространявам клюки. Но нека помислим само за минута… не правим ли същото нещо, което фарисеите правят в притчата на Исус, на първо място?

Има два вида молитви като на бирника или на фарисея, има и два вида хора на този свят и аз съм един от тях: „Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора, особено като онзи фарисей там…“

Не, тази притча не е толкова ясна и толкова лесна за разбиране, колкото изглежда на пръв поглед, понеже в историите за фарисея и бирника има много повече от това, което може би първоначално предполагаме и очакваме. Често даваме лоша оценка на фарисеите, но въпреки че не бяха съвършени и определено допускаха грешки, в по-голямата част от времето те се опитваха да направят най-доброто, на което бяха способни. Освен това те са и доста прогресивни за времето си, защото поддържаха либерално тълкуване на Писанието и признаваха, че законът може да бъде адаптиран въз основа на „променящите се условия на живот“. Те се интересуваха от вярата си и я приемаха сериозно, но също се интересуваха много от своята религиозна общност, и то от всеки един, който я съставляваше. Тяхно беше и разбирането, че не само свещеническият елит трябва да има достъп до Тората и затова създадоха безплатна универсална еврейска образователна система, която да бъде достъпна и за най-обикновения сред обикновените хора. Разбира се, имаше някои фарисеи, чиито намерения и действия бяха напълно погрешни, но такъв е случаят, когато разглеждаме всяка група или общност.

От друга страна, когато става дума за бирниците, те бяха изключени от еврейската общност неслучайно, защото народът имаше много разбираеми причини да изпитва отвращение към тях. Повечето от събирачите на данъци бяха евреи, които сътрудничеха на презряната Римска империя и затова бяха възприемани като предатели, които предпочитаха да помогнат на потисническото управление вместо да се борят с него. Освен това заплатите на бирниците бяха много високи и те трупаха богатството си на гърба на сънародниците си, като често вземаха и повече пари, отколкото трябваше и задържаха допълнителните суми за себе си. И все пак Исус приветстваше бирниците, вечеряше с тях, даваше им опрощение и им предлагаше нов живот. И ето че и тук в притчата Му виждаме напълно разкаял се бирник да се прибира оправдан.

Но въпреки всичко, казано дотук, има малко повече в историята, отколкото може би първоначално сме предположили и очаквали. И тъй като започваме да се чудим къде можем да се вместим в тази притча, може би е време да променим начина, по който мислим за нея. Може би въпросът, който трябва да си зададем, не е кой от двамата бихме могли да бъдем, а по-скоро кога виждаме себе си като фарисей и кога се възприемаме като бирник, но с всички сложности, които съставляват техните истории, защото се оказва, че няма само два вида хора на този свят, а много видове хора, които имат сложни истории с множество части, съставляващи пъзела на тяхната идентичност.

Или може би има само един тип човек на този свят – човек. Може би като хора ние не сме нито единият, нито другият типаж, а сме и двамата – и фарисеят, и бирникът, създадени добри по образ Божи, но същевременно паднали в капана на греха. И може би, въпреки че е вярно, че всеки един от нас, без значение колко голям грешник е и без значение колко голяма е вината, която изпитва, е възлюбено дете на Бог, което обаче чрез силата на тайнствата винаги може да получи дара на безмерната Божия благодат на опрощение, помилване и благословение.

Братя и сестри, даден ни е този невероятен дар на благодат, който никога не бива да забравяме, че е на разположение за всички нас, които безкрайно си приличаме, за теб и мен, за всеки един човек тук, в храма, и за онези, които днес ги няма, и това е един от начините да обичаме нашите ближни, с които често влизаме в пререкание и изобщо не сме съгласни.

Като християни и като добри хора, ние сме абсолютно призовани да говорим открито срещу всяка форма на омраза, но също сме призовани да правим това с любов. Да, това може да е силна и дори изгаряща до болка любов на моменти, но винаги напомняща ни, че ние много повече си приличаме, отколкото се различаваме един от друг и това е най-важното, което трябва да имаме предвид по всяко време и особено в нашето време, защото без значение дали днес проявяваме в себе си силата, или слабостите на бирника, или фарисея, всички до един сме възлюбени деца на Бога!

Източник: “Енорийски глас” -
издание на католическа енория “Св. Йосиф”, София

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар