Размишления на св. Ефрем за тържеството Непорочно зачатие на Дева Мария
Сине Божи, дай ми възхитителния си дар, за да възхваля удивителната красота на твоята любима майка. Девата е родила Сина си и е запазила целомъдрието си; тя е кърмила този, който храни народите; в девствената си утроба е носила този, който носи вселената в ръката си. Тя е девица и майка: така че какво не е? Тя, чието тяло е свято, чиято душа е всецяло красива, чийто дух е чист, чийто ум е здрав, чиито усещания са съвършени; тя, която е целомъдрена и вярна, чиста по сърце и изпълнена с всички добродетели.
На Мария трябва да се радват всички чисти сърца, защото от нея се роди този, който освободи човешкия род от ужасно робство. На Мария трябва да се радва старият Адам, който беше ранен от змията. Мария дава на Адам потомък, чрез който той може да стъпче прокълнатата змия и който го изцелява от смъртоносната му рана (вж. Битие 3,15). Свещениците трябва да се радват на Пресветата Дева, защото тя роди Първосвещеника, който сам стана жертва и така сложи край на жертвоприношенията на Стария Завет. Всички пророци трябва да се радват на Мария, защото в нея се изпълниха техните видения, реализираха се техните пророчества и техните предсказания се потвърдиха. Накрая на нея трябва да се радват всички патриарси, защото тя получи благословията, която им бе обещана. Мария ги доведе до съвършенството в своя Син. [...]
Мария е новото дърво на живота, което вместо горчивия плод, който Ева откъсна, дава на хората един изключително сладък плод, с който се храни целият свят.
Превод: catholic-news.bg
Новини: Духовни размишления
Коментари
Няма коментари
Оставете коментар