Catholic-news

Боже мой,
Погледът в бъдещето ме изпълва със страх.
Но защо да се задълбочавам в бъдещето?
Само настоящият момент ми е скъп,
защото бъдещето едва ли ще влезе в сърцето ми.

Изминалото време не е в моята власт,
за да променям, поправям, добавям.
Това не са правили нито мъдреци, нито пророци.
На Бога принадлежи онова, което миналото е заключило в себе си.

О, миг, ти ми принадлежиш изцяло,
теб искам да използвам с всичката си сила,
въпреки че съм малка и слаба,
Ти ми даваш благодатта на всемогъществото Си.

С доверие в Твоето милосърдие
вървя през живота като малко дете
и ти подарявам ежедневно като жертва сърцето си,
пламнало от любов за умножаване на Твоята възхвала.

Св. Фаустина Ковалска
Дневник § 2