Catholic-news

Толкова много сме слушали за Младенеца в пеленките, за Младенеца, Който лежи в яслите. Всемогъщият Бог е един Младенец, лежащ в ясли. Всемогъщият Бог стана дете, Невидимият стана видим, Безсмъртният стана смъртен, Всесилният стана слаб. И всичко това – за нашето спасение. Бог стана един от нас, за да ни даде нов живот.
Рождението на Исус Христос преди повече от 2000 години е исторически факт. Известно ни е какво е станало тогава, колко много народ имало тогава във Витлеем, как всички се суетели, сновяли нагоре-надолу. Всички знаели, че ще се роди Месията, очаквали Го, знаели, че трябва да се роди в града Давидов. Очаквали Христа, но затворили вратата пред една бременна жена. В тази суета на всекидневния живот хората си затваряли очите, за да не виждат нуждаещия се човек. В своя егоизъм светът се скрил от Бог, не Го приел, макар и да се нуждаел от Него.
Но въпреки всичко това Бог все пак дошъл. Защото Бог толкова много обича света, толкова много обича всекиго от нас, че намира начин да се приближи до нас. И в тази суета Той намери най-чистото място – Мария с Йосиф. Той дойде при всеки, дори и при тези, които не пожелаха да Го приемат.
Литургията, която отслужваме – това не е просто един спомен. В нея има такава сила, че реализира онова, за което говорим. Ние се намираме във Витлеем, в яслата на Христос. Намираме се при самото Рождество на Исус Христос.
Когато се обсъжда темата за Рождество Христово и традициите, свързани с него, децата обикновено се сещат за няколко думи: Дядо Коледа, Снежанка, ясли, подаръци… Споменава се и името на Исус. Но ако ние се огледаме около себе си през тези дни, ще видим, че всички говорят за Коледа… Дядо Коледовци бягат по улиците… Но на практика се случва това, което се е случило и преди повече от две хиляди години. Във Витлеем било абсолютно същото – хората си гледали всекидневните дела и грижи, и за рождението на Бог знаели само Мария, Йосиф и няколко овчари. Може би и ние не забелязваме, че Рождество Христово – това е идването на Христос. Но Христос ни намира и идва при нас, въпреки всичко.
Ако търсим Бог – къде е Той? Ако Той се е родил, можем да Го видим. И днес ние сме се събрали в църквата, за да Го видим. Трябва просто да намерим чисто място – малко място в своето сърце, където да може да дойде Бог. Трябва да намерим чисто място в нашия живот, семейство, общество. Преди повече от две хиляди години за раждането на Исус знаели само Мария, Йосиф и няколко овчари. Тридесет години по-късно Той се открил на света. След още няколко десетки години за Него узнал целият свят. Това е призив към нас: ако днес аз съм готов да дам дори и една малка частичка от своя живот на Бога и на заобикалящите ни хора, Бог ще забележи това и ще присъства, дори аз самият да не забележа това. Това зърно един ден задължително ще израсте.
Бог не пренебрегва нашата греховност и слабост. Той ще дойде, стига само да направя за Него място в сърцето си, пък дори и толкова малко, колкото едни ясли.
И още нещо – нашият храм е образ на Витлеем. Витлеем – това на еврейски е „Дом на хляба”, и в този дом на хляба има чисто място – олтара. На олтара ние принасяме малка хапка хляб, която ще стане Христос. На олтара се ражда Христос. Да отворим сърцата си. От тях, ако оставим поне едно малко местенце за Исус, ще започне нашето изцеление, спасение и изцеление на целия наш живот, на околните, спасението на целия свят. Тогава цялата вселена ще въздаде на Бог слава, светът ще се сдобие с мир, а хората – с добра воля (срв. Лк 2, 14).

Отец Мачей Русецки, OP
Превод: catholic-news.bg