Catholic-news

Киара (Клара) ди Фавароне, родена през 1194 г. в Асизи, е най-голямата дъщеря на граф Фавароне и съпругата му Ортолана, също благородничка. Заради междуособиците между аристокрацията и зараждащата се средна класа семейството било принудено през 1202 г. да избяга в Перуджа. Клара, както и двете й по-малки сестри Агнес и Беатриче получили от майка си отлично за онова време образование по латински, четене и писане и изкуството на най-различни ръкоделия. У Клара още от ранно детство се забелязвала дълбока набожност, която била насърчавана и от влиянието на благочестивата й майка. Но нейното чисто сърце жадувало за повече.
Провидението се явило на света Клара във фигурата на свети Франциск, който бил с дванадесет години по-възрастен от нея. След една негова проповед в катедралата на Асизи Клара взела решение да посвети живота си изцяло на Бог. Тя казала на Франциск, който одобрил намерението й и й обещал подкрепата си. Двамата се посъветвали също и с епископа на Асизи.
На Палмова неделя, 18 март 1212 г., епископът дал на Клара в катедралата на Асизи палмова клонка като знак на одобрението си за нейното решение. Понеже родителите й никога нямало да дадат съгласието си, през следващата нощ тя напуснала тайно бащиния дом и бързо се отправила с Пачифика, нейна роднина и приятелка, към долината на Порциункула. Там коленичила пред олтара и обещала послушание на свети Франциск, който след това отрязал дългите й красиви коси. Клара свалила скъпите дрехи и накитите си и получила от свети Франциск грубо, просто и небоядисано расо, каквото носели малките братя.
Още същата нощ Франциск завел Клара в манастира на бенедиктинките „Сан Паоло деле Абадесе“ в Бастия, на около час път от Асизи, където тя получила подслон на първо време. Близките й не могли да я върнат нито с добри думи, обещания и ласкателства, нито със сила. Тя отишла при олтара, прегърнала го и открила остриганата си глава като знак, че се е посветила на Бога. След това я оставили на мира.
Но призванието на света Клара не било да стане бенедиктинка. Сам Господ бил вложил вече нейната харизма в сърцето й. Свети Франциск я завел временно в църквата „Сант Анджело ин Пандзо“. След няколко дни, през април 1212 г. тя, заедно със сестра си Агнес и приятелката Пачифика, които също се били присъединили към нея, се преместили в „Сан Дамяно“. Там постепенно възникнал първият женски францискански манастир на кларисите. Общността на сестрите бързо нараствала. В нея дошли още млади жени от най-благородните семейства в Асизи и околността му, а също и майка й Ортолана, която междувременно овдовяла, другата й сестра Беатриче, близките Филипа, Бенвенута и Кристиана. Невероятни са пътищата на Господ – в началото Бог поискал от Клара жертвата да напусне семейството си, а след това й го върнал по нов, много съкровен начин.
Първоначално общността носела името „Бедни жени от Сан Дамяно“ („pauperes Dominae de San Damiano“). През 1215 г. света Клара поела ръководството на общността като игуменка, в послушание на свети Франциск. Но тя не искала да „управлява“ като игуменка в тогавашния смисъл. Целият й стремеж бил насочен към това да служи на сестрите си и да им бъде майка. В писмата си тя се определя като „най-смирена и недостойна слугиня на Христос и служителка на Бедните сестри“. Често си лягала последна, в студените нощи проверявала дали сестрите й са завити достатъчно, молела се дълго нощем, ставала първа, събуждала сестрите и ги канела за утринните хвалебствия.
По време на продължителното си боледуване (през последните 29 години от живота си света Клара била прикована към леглото) тя молела да я изправят и подпират с възглавници; искала да служи на сестрите, доколкото й било възможно. Седнала в леглото тя изработвала фини църковни одежди и покривки (алби, пурификатори, корпорали и др.). Някои от тях могат да бъдат видени и днес в църквата „Св. Клара“. Подобно на свети Франциск и за нея било много важно достойното оборудване на църквите. И днес в манастирите на кларисите ръчно се изработват църковни дрехи и покривки.
Никой не разбирал така дълбоко харизмата на свети Франциск както света Клара. Той бил неин учител и духовен водач, въпреки че не посещавал често „Бедните жени“ от „Сан Дамяно“. Той съзнавал, че Клара принадлежи изцяло на Господ, имал страхопочитание пред „тайната на Царя“ и знаел, че не бива да застава между годеницата и годеника. Но тази раздяла не им пречела духовно да се подкрепят един друг в призванията си.
През март 1225 г. белязаният от Христовите рани Франциск дошъл в „Сан Дамяно“, където в малка постница съставил своята „Песен на творенията“.
Едно от най-известните събития в живота на света Клара се случило през септември 1240 година, когато манастирът бил заплашен от сарацините. Водена от живата си вяра, света Клара потърсила убежище при Светото Причастие и повикала сестрите си, за да се молят заедно. В един миг тя се изправила и понесла пред себе си Светите дарове към прозореца на рефекториума. Чрез Божията намеса сарацините се оттеглили с бягство от Асизи. Затова света Клара е изобразявана със Светото Причастие в ръце, което напомня не само за пропъждането на сарацините, но и за дълбоката й почит към Евхаристичния Господ.
През 1247 г. Клара започнала да пише правилата на ордена на сестрите в „Сан Дамяно“. Папа Инокентий ІV я посетил в „Сан Дамяно“, когато силите й видимо намалели. Тя го помолила за апробация на правилата. Папа Инокентий ІV издал булата за потвърждението им на 9 август 1253 година. Преизпълнена с радост, света Клара целунала папския документ и два дни по-късно, на 11 август, починала, държейки в ръце правилата.
Била погребана в църквата „Сан Джорджо“ в Асизи, където през 1226 г. временно бил погребан и свети Франциск. През 1260 г. тленните й останки били пренесени в криптата на базиликата „Санта Киара“. Била обявена за светица на 15 август 1255 г., само две години след смъртта си. Сбъднало се пророчеството, получено от майка й преди раждането на дъщеря й Киара (= светла, светеща): „Ти ще родиш голяма светлина, която ще освети целия свят.“ И днес тя излъчва сияние с примера си и ефективното си застъпничество в целия свят.

Превод: catholic-news.bg