Catholic-news

Моят малък живот е в това да страдам! Не бих могла да кажа: Боже мой, това е за Църквата, за Франция… и т.н… Добрият Бог добре знае какво трябва да направи; дадох Му всичко, за да Му доставя удоволствие… (стр. 150)

…Страдам само за мига. Човек се обезкуражава и отчайва, защото мисли за бъдещето. (стр. 180)

О, не! Съвсем не съм нещастна. Добрият Бог ми дава точно толкова, колкото мога да понеса. (стр196) … Готова съм за всичко… Виждате впрочем, че досега не съм имала такова (страдание), което да е извън силите ми.

Вижте, виждате ли онази черна дупка (до кестените, близо до гробището), където вече нищо не се различава? В такава дупка е душата и тялото ми. Ах, да! Каква тъмнина! Но в нея съм в покой. (стр. 202)

Да!!! Каква благодат е да имаш вяра! Ако нямах вяра, щях да се самоубия, без да се двоумя нито миг… (стр.228)

… Страхувам се, че бих имала страх от смъртта… Но за след това не ме е страх, разбира се! И не съжалявам за живота. О, не! Само си казах: Какво е това тайнствено разделяне на душата от тялото? За първи път изпитах това, но веднага се оставих в ръцете на добрия Бог. (стр. 218)

Трябва ли да се страхувам от дявола? Струва ми се, че не, защото правих всичко по послушание. (стр 219)

Ако знаехте колко ме успокоява мисълта, че скоро ще отида на Небето. Впрочем съм твърде щастлива, но не мога да кажа, че изпитвам жива радост и възторзи на ликуване, не! (стр.212)

…никога не съм пожелавала видения. На земята не можем да виждаме Небето и ангелите такива, каквито са. Предпочитам да изчакам след смъртта си. (стр. 150)

Не си мислете, че щом бъда на Небето, ще направя да ви падат нещата от небето… Не това имах на земята и не това желаех да имам. Може би ще имате големи изпитания, но аз ще ви изпратя светлини, които да ви направят да ги оценявате и обичате. Ще бъдете задължени да казвате като мен: „Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения.“ (стр.103)