Catholic-news

Със смъртта на папа Франциск Католическата църква навлиза в серия от вековни ритуали и свещенодействия, свързани с папското погребение и предстоящия конклав. Заради конклава кардиналите с право на глас от целия свят следва да пристигнат в Рим, за да участват в отдавна утвърдената процедура, провеждаща се при затворени врати („под ключ“), като разкриването на информация от заседанията е забранено и всяко нарушение на тайната заплашва нарушителя с екскомуникация (отлъчване от лоното на Църквата).

Подробните бележки по-долу са с цел да бъдат обяснени следващите стъпки, през които ще премине Църквата, до избора на следващия приемник на св. Петър.

Смъртта на папата
След смъртта на папа Франциск този понеделник, вярващите отново ще станат свидетели на два стари обичая – папското погребение и конклава. Деканът на Колегията на кардиналите уведомява всички кардинали и представителите на дипломатическия корпус, акредитирани при Светия Престол за смъртта на папата. Представителите на медиите биват уведомени от ватиканската пресслужба.
Кардинал-камерлингът – в момента това е кардинал Кевин Фаръл – е този, който официално установява смъртта на папата. Това вече се случи на 21 април 2025 г. вечерта. В рамките на тази процедура той е задължен да вземе папския пръстен и печат и да ги счупи в присъствието на Колегията на кардиналите, с цел да се избегне тяхното използване за предполагаемо фалшифициране на документи. Камерлингът запечатва и папските апартаменти – както в Апостолическия дворец, така и в Santa Marta. С това периодът на sede vacante („празен престол“) започва и продължава до момента, в който избраният за папа е приел избора на своите събратя кардинали от конклава.
Малко известен факт е, че от момента на смъртта на папата всички ръководители на дикастерии в Римската курия престават да заемат своите длъжности. Това означава, че кардинал Виктор Фернандез например вече не е префект на Дикастерията за докрината на вярата, или кардинал Артур Рош вече не е префект на Дикастерията за божествения култ. Само много малък кръг от духовни лица запазват своите позиции – кардинал-камерлингът Колин Фаръл и великият пенитенциарий кардинал Анджело Де Донатис. Още двама кардинали остават на своите позиции, доколкото това не са длъжности от Курията – кардинал-викарият на Рим Балдасера Рейна и кардинал-архисвещеника на ватиканската базилика кардинал Мауро Гамбети.
Във времето от смъртта на папата до избора на негов приемник някои части от Ватикана, като Сикстинската капела и къщата за гости към Casa Santa Marta, която ще приюти кардиналите-електори, остават затворени за публиката.

Общите събрания
Деканът на Колегията на кардиналите – в случая това е кардинал Джовани Батиста Ре – формално поставя началото на конклава. Процесът всъщност е доста по-бърз, отколкото мнозина си представят, като първото от няколкото общи събрания на кардиналите (т. нар. генерални конгрегации) ще се проведе още днес, 22 април.
В Normas Nonnullas папа Бенедикт XVI изрично е постановил, че между смъртта на папата и началото на конклава трябва да са изминали не по-малко от 15 и не повече от 20 дни. Изрично е уточнено, че кардиналите-електори могат да забавят началото на конклава с няколко дни при наличието на „сериозни причини“, но при всички положения конклавът трябва да започне най-късно на 20-ия ден след смъртта на папата с участието на всички кардинали-електори, които към този ден се намират в Рим.
Някои кардинали всъщност се намират в Рим по принцип, доколкото някои от тях са членове на Римската курия. Останалите кардинали, които са епископи или архиепископи на диоцези в останалата част на света, извън Рим, биват инструктирани незабавно да се отправят към Вечния град, за да участват в конклава.
Преди самия конклав се провеждат т. нар. „генерални конгрегации“ (общи събрания), които са отворени за всички кардинали, независимо дали имат или нямат право на глас, и се председателстват от декана – в случая кардинал Ре. Тези срещи дават възможност на членовете на Кардиналската колегия да се видят, да дискутират помежду си приоритетните си виждания, които очакват да видят в съответен кандидат за папа, както и да получат напътствия от по-възрастните кардинали, които вече са загубили правото си на глас, но имат опит от предишни конклави. В случай, че вече не е решено, именно на тези общи събрания ще бъде взето и решението за датата на погребението на папата и за датата, на която ще започне самият конклав.

Папското погребение
При вече взето решение за датата на погребението, то трябва да се състои преди началото на конклава. Папа Франциск опрости реда за папското погребение, като неговото ще бъде първото, което ще се състои при тези нови правила. Според предишните правила ковчегът с тялото на папата първо се полагаше в зала „Клементина“, а едва след това биваше премествано в базиликата „Св. Петър“ за публично поклонение. С нормите, установени от Франциск, първата част вече не е в сила – тялото му няма да бъде полагано в Клементинската зала, а направо в базиликата. Също така, по новите правила, ковчегът е от дърво и е само един, за разлика от предишното положение, когато ковчезите бяха три – един в друг.
Всеки момент се очаква да бъдат публикувани детайли за предстоящото погребение на Франциск, но отсега е ясно, че то ще бъде водено от декана на колегията кардинал Джовани Батиста Ре. Обикновено деканът е този, който предстоятелства погребението на папата. След заупокойната литургия папите обичайно биват полагани в криптата на базиликата „Св. Петър“. Вече стана известно обаче, че Франциск е записал в своето завещание, че желае тялото му да бъде положено в папската базилика „Санта Мария Маджоре“ в Рим, близо до обичаната от него икона Salus Populi Romani, пред която той ходеше да се моли преди и след края на всяко свое апостолическо пътуване.

Конклавът: Кой може да бъде избиран?
Между погребението и формалния старт на конклава има период от няколко дни, през който кардиналите ще пристигат в Рим и ще имат възможност да се опознаят взаимно – нещо, което със сигурност ще бъде полезно, особено в Колегията на кардиналите, назначена от Франциск – кардинали от различни кътчета на света и с доста различен профил.
По отношение на това кой може да бъде избиран за папа: кандидатът най-вероятно ще бъде избран измежду кардиналите, присъстващи на конклава в Рим. И все пак това не е задължително – последният папа, който не е бил част от Колегията на кардиналите е бил папа Урбан VI, през 1378 г. Изискванията са следните:
- кандидатът да е кръстен мъж католик, достигнал разумна възраст;
- в случай, че избраният не е епископ, той трябва да бъде ръкоположен веднага, преди да поеме папската служба.
Все пак трябва да се подчертае, че шансът да бъде избран за папа някой, който не е кардинал, е нищожен.
За избирането на папа е необходимо някой да получи 2/3 мнозинство от гласуващите.
Като се има предвид, че деканът кардинал Джовани Батиста Ре и вицедеканът кардинал Леонардо Сандри са над допустимата възраст за участие в конклава, самият конклав ще бъде координиран от следващият по ранг кардинал-епископ – досегашният държавен секретар кардинал Пиетро Паролин.

Кои имат право да участват в гласуването за нов папа?
В апостолическата конституция Universi Dominici Gregis, в параграф 33, папа Йоан-Павел II е постановил, е правото да избират Римски първосвещеник принадлежи изключително на кардиналите на Светата Римска Църква, с изключение на онези, които са достигнали 80-годишна възраст преди деня на смъртта на Римския папа или деня, в който апостолическият престол е обявен за вакантен (в случай на оттегляне – б. р.). Същият параграф забранява броят на кардиналите-електори да надвишава 120. В момента кардиналите с право на глас са 135, като според ватикански юристи самият факт, че Римският папа е произвел повече от 120 кардинали с право на глас автоматично обезсилва действието на нормата за „максимум 120“.
В изрична добавка, направена от папа Бенедикт XVI, е установена автоматична екскомуникация за всеки кардинал, който наруши тайната на избора, споделяйки я с външно лице.
Само трима кардинали запазват правото си на достъп до външния свят поради спецификата на тяхната служба – великият пенитенциарий, кардинал-викарият на Рим и кардинал-викарият за града-държава Ватикан.

Гласуването започва
В първия ден на конклава всички кардинали-електори се събират в базиликата „Свети Петър“ за отслужване на специална литургия Pro Eligendo Romano Pontefice (за избиране на Римски първосвещеник – б.р.). След края на месата те се отправят към Капела Паулина в Апостолическия дворец. Тук те изслушват насърчителна проповед, след което се отправят в процесия към Сикстинската капела, където полагат клетва. Същият следобяд се провежда и първото гласуване, което е по-скоро индикативно – кой евентуално би могъл да спечели ранна подкрепа, но също е и шанс за кардиналите да отдадат почит на някой особено уважаван член на конклава, като гласуват за него, въпреки че не се очаква същият този кандидат да бъде избран. Всеки кардинал пристъпва към олтара на Сикстинската капела и поставя написана бюлетина с име в контейнер. След всяко гласуване бюлетините, след като бъдат преброени, се изгарят, като се добавя и специален химикал, за да бъде постигнат черния дим (при липса на избор) или белия дим (при осъществен избор).
На втория ден (и всеки следващ ден, ако се наложи) от конклава има две сесии – сутрешна и следобедна, всяка с две гласувания. Това означава, че на втория ден се провеждат общо четири гласувания, стига на някое по-ранно от тях да не е направен избор. Кардиналите, които броят бюлетините, обявяват на глас всяко отворено име и записват срещу всяко име съответните гласове. Кандидатът, който събере 2/3 от гласовете, формално бива попитан дали е съгласен с избирането му за Римски папа. Ако той приеме, бива попитан какво име избира в качеството си на папа. След като името бъде оповестено, главният церемониер съставя документ, в който описва факта на приемане на избора и името на новия папа. Ако избраният за папа вече е епископ, какъвто е обичайният случай, то веднага става валидно избран папа. Ако не е, първо трябва да бъде ръкоположен за епископ. След това бюлетините се изгарят, като са добавя химикал за бял дим, а множеството отвън, благодарение на белия дим от комина на Сикстинската капела, разбира, че е избран папа.
Кардиналите поздравяват новия папа в Сикстинската капела, като предлагат своя индивидуален акт на „почит и послушание“, преди всички заедно да отправят към Бог благодарствена молитва.
Преди да се появи пред множеството на площад „Свети Петър“, новоизбраният папа бива отведен в сакрастията на Сикстинската капела, където облича приготвените за него бели одежди.