Catholic-news

СВЕТИЯТ ПРЕСТОЛ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НЕПРИЯТЕЛИТЕ ДА СЕ СРЕЩНАТ И ДА СЕ ПОГЛЕДНАТ В ОЧИТЕ

В днешния ден, 14 май 2025 г., Светият Отец папа Лъв XIV проведе аудиенция с духовниците и християните от Църквите от Изтока. Аудиенцията е част от събитията на Юбилея на надеждата, посветен на Източните Църкви. Тези дни в различни храмове в Рим, в това число базиликата „Свети Петър“ и базиликата „Санта Мария Маджоре“ се отслужват редица литургии по различни източни обреди. Публикуваме пълен превод на словото, с което Светият Отец се обърна към източните християни, стекли се в аула „Павел VI“.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Мирът да бъде с вас!
Ваши Блаженства,
Ваши Превъзходителства,
Ваши Високопреосвещенства,
Скъпи свещеници и богопосветени,
Братя и сестри,
Христос възкръсна. Наистина възкръсна! Поздравявам ви с думите, които на много места в християнския Изток не се уморяват да повтарят през това Пасхално време, изповядвайки централното ядро на вярата и на надеждата. Хубаво е, че ви виждам тук точно по повод Юбилея на надеждата, чиято неразрушима основа е възкресението на Исус. Добре дошли в Рим! Радвам се, че имам възможност да се срещна с вас и да посветя една от първите си среди от своя понтификат на вярващите от Изтока.
Вие сте скъпи. Като ви гледам, мисля за разнообразието на вашия произход, за славната история и за тежките страдания, които много ваши общности са понесли и понасят в момента. И бих искал да повторя какво казваше за Източните църква папа Франциск: „Това са Църкви, които трябва да бъдат обичани: те съхраняват уникални традиции на духовност и мъдрост и имат толкова много да ни кажат за християнския живот, за синодалността и литургията; да си припомним древните Отци, съборите, монашеството – безценни съкровища за Църквата“ (Реч пред участниците в Събранието на ROACO, 27 юни 2024 г.).
Бих желал да цитирам също и папа Лъв XIII, който първо посвети един специфичен документ на достойнствата на вашите Църкви, продиктувано преди всичко от факта, че „делото на човешкото спасение започна на Изток“ (Апостолическо послание Orientalium dignitas, 30 ноември 1894 г.). Да, вие имате „уникална и привилегирована роля, в началния контекст на раждащата се Църква“ (Св. Йоан-Павел II, Апостолическо послание Orientale lumen, 5). От голямо значение е това, че някои от вашите литургии – през тези дни те биват отслужвани тържествено в Рим според различните традиции – все още използват езика на Господ Исус. Като папа Лъв XIII отправя настоятелен призив за „легитимното разнообразие на източната литургия и дисциплина, които […] да носят […] все по-голяма чест и полза на Църквата“ (Апостолическо послание Orientalium dignitas). Неговата тогавашна загриженост е много актуална, защото в днешно време много източни братя и сестри, сред които и много от вас, са принудени да напуснат своите родни места заради войни и преследвания, нестабилност и бедност, като рискуват, идвайки на Запад, да загубят освен родината си, също и своята собствена религиозна идентичност. И така, с минаването на поколенията, се губи неоценимото наследство на Източните църкви. Преди повече от век, Лъв XIII отбеляза, че „съхраняването на източните обреди е по-важно, отколкото изобщо си мислим“. Като той стига още по-далеч, като дори препоръчва „всеки латински мисионер, бил той от мирски свещеник или от орден, който посъветва или подпомогне за привличането на някой източен християнин към латинския обряд“ да бъде „освободен и отстранен от служение“ (пак там). Нека подновим този призив за опазване и насърчаване на християнски Изток, най-вече в диаспората. Като тук, освен да изградим източни епархии, където е възможно и уместно, е необходимо да насърчаваме и едно по-солидно съзнание сред латинските християни. В този смисъл, изисквам от Дикастерията за Източните църкви, на която благодаря за нейната работа, да ми помогне в дефинирането на принципи, норми и препоръки, посредством които латинските пастири да могат конкретно да подпомогнат източните католици от диаспората в усилията им да запазят живи своите традиции, и по този начин, чрез своята специфика да обогатяват общностите, в които живеят.
Църквата има нужда от вас. Приносът, който християнският Изток може да ни предложи днес, е огромен! Имаме голяма нужда да преоткрием чувството към тайнството, така живо във вашите литургии, които ангажират човешката личност в нейната цялост, възпяват красотата на спасението и предизвикват удивление пред божественото величие, което обгръща човешката слабост! Колко важно е и в християнски Запад да бъде преоткрит чувството за първенство на Бог, ценността на мистагогията и ценностите, така типични за източната християнска духовност: непрекъснатата застъпническа молитва, покаянието, постът, плачът за собствените грехове и за греховете на цялото човечество (penthos)! Ето защо е от фундаментално значение вашите традиции да бъдат опазени, без да бъдат отслабвани с цел практичност и удобство, с цел да не бъдат разрушени от дух на консумизъм и утилитаризъм.
Вашите духовни традиции, едновременно древни и винаги нови, са лечебни. В тях драмата на човешката нищета се съчетава с чудото на божественото милосърдие, така че нашата греховност да не води до отчаяние, а да ни отвори да приемем благодатта да бъдем излекувани твари, обожествени и възнесени към небесните висини. Имаме нужда от това да отдаваме слава и да безкрайно да благодарим на Господ за това. С вас можем да се молим с думите на свети Ефрем Сирин и да кажем на Исус: „Слава на Теб, Който положи Кръста Си като мост над смъртта. […] Слава на Теб, Който облече Себе Си в тялото на смъртен човек и го превърна в извор на живот за всички смъртни“ (Слово за Господа, 9). Трябва да просим за благодатта да умеем да виждаме сигурността на Великден при всяко изпитание в живота и да не се изгубим духовно, като помним, както пишеше един друг голям източен Отец на Църкквата, че „най-големият грях е да не вярваме в силите на Възкресението“ (Св. Исаак Асириец, Аскетични проповедир 1, 5).
Кой, ако не вие, може да запее думи на надеждата пред бездната на насилието? Кой, ако не вие, познава отблизо ужаса на войната, до степен, че папа Франциск наричаше вашите Църкви „мъченически“ (Реч пред ROACO, пак там)? И наистина: от Светите земи до Украйна, от Ливан до Сирия, от Близкия изток до Тиграй и Кавказ – колко много насилие! И отгоре на всичкия този ужас, след клането на толкова млади животи, което би трябвало да предизвика възмущение, защото, в името на някакво военно завоевание, измират толкова хора, отново прозвучава този призив – не толкова призив на папата, колкото на Христос, Който повтаря: „Мир вам!“ (Ив. 20, 19. 21. 26). И добавя: „Мир ви оставям, моя мир ви давам. Аз ви не давам така, както светът ви дава“ (Ив. 14, 27). Мирът Христов не е гробна тишина след конфликт, нито е резултат от потисничество, а е дар, който е предназначен за хората и който носи нов живот. Нека се молим за този мир, който е помирение, прошка, смелост да затвориш страницата и продължиш напред.
От моя страна, ще положа всички възможни усилия да се установи този мир. Светият Престол е на разположение неприятелите да се срещнат и да се погледнат в очите, за да може да бъде върната на народите надеждата и да възвърнат достойнството, което заслужават – достойнството на мира. Народите живеят мир и аз, от цялото си сърце, се обръщам към лидерите на народите: нека се срещнем, нека разговаряме, нека преговаряме! Войната никога не е неизбежна. Оръжията могат и трябва да замлъкнат, защото те не решават проблемите, а само ги увеличават. Защото в историята ще останат тези, които сеят мир, а не сеещите страдание. Защото другите не са ни неприятели, а са на първо място хора – не някакви злодеи, които да мразим, а хора, с които да говорим. Нека се откажем от манихейските представи, типични за насилствения начин на мислене, който разделят хората на добри и зли.
Църквата няма да се умори да повтаря: нека да замлъкнат оръжията! Бих искал да благодаря на Бог за всички онези хора, които в тишината, в молитвата и в саможертвата сеят семената на мира. Благодаря и на християните – източни и латински, – които, по-особено в Близкия Изток, устояват и остават в своите земи, превъзмогвайки изкушението да ги напуснат. Християните трябва да получат възможност, и не само на думи, да остават в своите земи с всички права, необходими за едно сигурно съществуване. Моля ви, нека се ангажираме с това!
И благодаря, благодаря на вас, скъпи братя и сестри от Изток, откъдето изгря Исус, Слънцето на справедливостта, за да бъдете „светлина на света“ (вж. Мт. 5, 14). Продължавайте да светите с вяра, надежда и любов, и нищо повече. Нека вашите Църкви бъдат пример, а пастирите да насърчават цялостното общение, най-вече в епископските синоди, за да се превърнат в места на братство и истинска взаимна отговорност. Осигурете прозрачност при управлението на благата, давайте свидетелство за смирено и пълно отдаване на светия Божи народ, без привързаност към почести, към светска власт, към собствения си външен образ. Свети Симеон Нови Богослов дава един хубав пример: „Както някой, който хвърля прах върху пламъка на запалена свещ, го изгасва, по същия начин грижите за този живот и всяка привързаност към жалки и безполезни неща унищожават топлината на сърцето, запалена в началото“ (Практически и богословски раздели, 63). Днес, повече от всякога, блясъкът на християнски Изток изисква свобода от всякаква светска зависимост и от всяка тенденция, противна на общението, за да бъдем верни в послушанието и евангелското свидетелство.
Благодаря ви за това и от сърце ви благославям, като ви моля да се молите за Църквата и да поднесете застъпническите си молитви за моето служение. Благодаря!

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg