Catholic-news

На 1 юни 2025 г., 7-ма Пасхална неделя, във Ватикана се проведе Юбилеят на семействата, децата, бабите и дядовците в рамките на Юбилейната 2025-та година. По този повод папа Лъв XIV отслужи тържествена света литургия на препълнения площад „Св. Петър“, където се бяха стекли семейства от всички краища на света. По-долу ви предлагаме пълен превод на проповедта, която Светият отец произнесе пред вярващите.

Евангелието, което току-що чухме, ни показва Исус, Който по време на Тайната вечеря се моли за нас (вж. Ив. 17, 20): Божието Слово, станало човек, вече приближаващ се към края на земния си живот, мисли за нас, Неговите братя, като се превръща в благослов, молба и възхвала към Отца, със силата на Светия Дух. И ние, изпълнени с удивление и доверие, се присъединяваме към молитвата на Исус, увлечени от същата тази Негова любов в един велик замисъл, който обхваща цялото човечество.
Христос се моли всички да бъдем „едно“ (ст. 21). Това е най-великото благо, което можем да си пожелаем, защото това вселенско единство осъществява между тварите вечното общение на любов, с което се отъждествява самият Бог – като Отец, който дарява живот, Син, който го приема, и Дух, който го споделя.
Господ не иска от нас да се слеем в безлична маса, като анонимен блок, а желае да бъдем едно: „Както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно“ (ст. 21). Единството, за което Исус се моли, е общение, основаващо се на същата любов, с която Бог обича, от която произтичат животът и спасението. То е преди всичко дар, който Исус донася. Всъщност от Своето човешко сърце Божият Син се обръща към Отца, казвайки: „Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби“ (ст. 23).
Слушаме възхитени тези думи: Исус ни разкрива, че Бог ни обича, както обича самия Себе Си. Отец не обича нас по-малко отколкото Своя Единороден Син, тоест – обича ни безкрайно. Бог не обича по-малко, защото пръв Той е обикнал! Това свидетелства сам Христос, когато казва на Отца: „Защото ме възлюби преди свят да се създаде“ (ст. 24). И наистина е точно така: в Своята милост Бог открай време е искал да притегли всички хора към Себе Си, и Неговият живот, дарен за нас в Христос, ни прави едно, обединява ни помежду ни.
Да изслушаме това Евангелие точно днес, по време на Юбилея на семействата, децата, бабите и дядовците и възрастните, ни изпълва с радост.
Скъпи мои, ние сме получили живота, преди още да го пожелаем. Както учеше папа Франциск, „всички хора са синове и дъщери [на някого], но никой от нас не е избрал да се роди“ (Angelus, 1 януари 2025 г.). Нещо повече, от момента на раждането си сме се нуждаели от другите, за да живеем – сами не бихме успели. Някой друг ни е спасил, като се е грижил за нас, за тялото и духа ни. Всички ние живеем благодарение на някаква връзка – свободна и освобождаваща връзка, изтъкана от човечност и взаимна грижа.
Вярно е, че понякога тази човечност бива предавана – например когато свободата се използва не за даряване на живот, а за отнемането му, не за подкрепа, а за оскърбление. Но дори пред лицето на злото, което разделя и убива, Исус продължава да се на Отца моли за нас, и Неговата молитва действа като балсам върху раните ни, ставайки за всички вест за прошка и помирение. Тази молитва на Господа дава пълен смисъл на светлите моменти на нашата любов – като родители, баби и дядовци, синове и дъщери. И това искаме да известим на света: ние сме тук, за да бъдем „едно“, както Господ ни иска да сме „едно“ – в семействата ни, там, където живеем, работим и учим: различни, но все пак едно; много на брой, но все пак едно – винаги, при всяко обстоятелство и във всяка възраст.
Скъпи мои, ако се обичаме така, имайки за фундамент Христос, Който е „Алфа и Омега“, „начало и край“ (вж. Откр. 22, 13), ще бъдем знак на мира за всички – в обществото и в света. И нека не забравяме: от семействата произтича бъдещето на народите.
През последните десетилетия получихме знак, който носи радост и същевременно ни кара да се замислим: обявяването за блажени и светци на съпружески двойки – не поотделно, а заедно, като брачни двойки. Мисля за Луи и Зели Мартен, родителите на света Тереза на Младенеца Исус, както и за блажените Луиджи и Мария Белтраме Куатроки, чийто семеен живот протича в Рим през миналия век. Да не забравяме и полското семейство Улма – родители и деца, обединени в любовта и мъченичеството. Бих казал, че този знак ни кара да се замислим. Да, като ни дава за пример тези съпрузи като образцови свидетели, Църквата ни казва, че днешният свят се нуждае от брачния съюз, за да познаем и приемем Божията любов и с нейната обединяваща и помиряваща сила да преодолее силите, които разрушават отношенията и обществата. Ето защо, със сърце, изпълнено с признателност и надежда, казвам на вас, съпрузите: бракът не е идеал, а мерило за истинската любов между мъжа и жената – любов пълна, вярна и плодотворна (вж. св. Павел VI, Енциклика Humanae vitae, 9). Докато ви преобразява в едно цяло, тази любов ви прави способни, по Божи образ, да дарявате живот.
Затова ви насърчавам да бъдете за вашите деца пример за последователност, като постъпвате така, както искате те да постъпват, като ги възпитавате на свобода чрез послушание и като търсите непрестанно тяхното добро и начините то да бъде умножено. А вие, деца, бъдете благодарни на родителите си: да казвате „благодаря“ за дара на живота и за всичко, което чрез него ни се дава всеки ден – това е първият начин да почитате баща си и майка си (вж. Изх. 20, 12). Накрая, на вас, скъпи баби и дядовци, препоръчвам да бдите над тези, които обичате, с мъдрост и състрадание, с онова смирение и търпение, на което годините учат.
В семейството вярата се предава заедно с живота, от поколение на поколение: тя бива споделяна както храната на масата и чувствата на обич в сърцето. Това прави семейството привилегировано място за среща с Исус, Който ни обича и винаги желае нашето добро.
И бих искал да добавя едно последно нещо. Молитвата на Божия Син, която ни вдъхва надежда по пътя, ни напомня, че един ден всички ще бъдем едно (unum) (вж. Свети Августин, Проповед върху Пс. 127): едно цяло в единствения Спасител, обгърнати от вечната Божия любов. И това важи не само за нас, но и за бащите и майките, бабите и дядовците, братята, сестрите и децата, които вече са ни предшествали в светлината на Неговата вечна Пасха и които усещам, че присъстват тук, заедно с нас, в този празничен момент.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg