Catholic-news

Послание на папа Лъв XIV до участниците в семинара за евангелизацията сред семействата (пълен текст)

3 юни 2025 г.

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ ЛЪВ XIV
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В СЕМИНАРА
„ЕВАНГЕЛИЗАЦИЯ СЪС СЕМЕЙСТВАТА ОТ ДНЕШНИЯ И УТРЕШНИЯ ДЕН.
ЦЪРКОВНИ И ПАСТИРСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА“,
ОРГАНИЗИРАН ОТ ДИКАСТЕРИЯТА ЗА МИРЯНИТЕ, СЕМЕЙСТВОТО И ЖИВОТА
(2-3 юни 2025 г.)

Скъпи братя и сестри!
Радвам се, че след отбелязването на Юбилея на семействата, децата, бабите и дядовците и възрастните хора, група експерти се събраха в Дикастерията за миряните, семейството и живота, за да размишляват върху темата: „Евангелизация със семействата на днешния и утрешния ден. Еклезиологични и пастирски предизвикателства“.
Тази тема добре изразява майчинската грижа на Църквата за християнските семейства по целия свят – живи членове на мистичното Тяло на Христос и първото църковно ядро, на което Господ поверява предаването на вярата и на Евангелието, особено на новите поколения.
Дълбокият стремеж към безкрайност, вписан в сърцето на всеки човек, възлага на бащите и майките задачата да направят децата си осъзнати за бащинството на Бог, както пише свети Августин: „Както в Теб е изворът на живота, така в Твоята светлина ще видим светлината“ (Изповеди, XIII, 16).
Нашето време се характеризира с нарастващо търсене на духовност, особено сред младите, които жадуват за автентични отношения и за учители в живота. Именно затова е важно християнската общност да може да отправи поглед надалеч, ставайки, пред лицето на предизвикателствата на света, пазител на копнежа за вярата – копнеж, който обитава в сърцето на всеки.
И е от особена спешност в това усилие да се обърне специално внимание на онези семейства, които по различни причини са духовно по-отдалечени – на онези, които не се чувстват ангажирани, които се определят като незаинтересовани, или които се чувстват изключени от пътищата на общността, но въпреки това биха искали по някакъв начин да бъдат част от тази общност, в която да растат и с която да вървят. Колко много хора днес не познават поканата за среща с Бога!
За съжаление, бидейки изправени пред тази нужда, все по-широко разпространената „приватизация“ на вярата често пречи на тези братя и сестри да опознаят богатството и даровете на Църквата – място на благодат, братство и любов!
Така, макар и да имат здрави и свети желания, докато искрено търсят опори, за да изкачат красивите пътеки на живота и пълната радост, мнозина се доверяват на фалшиви опори, които, неспособни да издържат тежестта на най-дълбоките им стремежи, ги оставят да се плъзнат отново надолу – нещо, което ги отдалечава от Бога и ги превръща в корабокрушенци в едно море от светски изкушения.
Сред тях има бащи и майки, деца, младежи и юноши, понякога отчуждени от илюзорни модели на живот, където няма място за вярата, чието разпространение до голяма степен се подпомага от изкривеното използване на средства, които сами по себе си са потенциално добри – като социалните мрежи, – но вредни, когато се използват за предаване на заблуждаващи послания.
Ето защо, това, което движи Църквата в нейните пастирски и мисионерски усилия, е именно желанието да „улови“ това човечество, за да го спаси от водите на злото и смъртта чрез срещата с Христос.
Може би много млади хора, които в днешно време избират съжителството вместо християнския брак, всъщност имат нужда от някой, който да им покаже по конкретен и разбираем начин, най-вече чрез примера от живота, какво е дарът на сакраменталната благодат и каква сила произтича от нея; който да им помогне да разберат „красотата и величието на призванието към любов и служене на живота“, което Бог дава на съпрузите (Св. Йоан-Павел II, Апостолическо насърчение Familiaris consortio, 1).
По същия начин много родители, в процеса на възпитаване на децата им във вярата, се нуждаят от общност, която да ги подкрепя в създаването на условия, при които те [децата] да могат да срещнат Иисус, „места, където се осъществява това общение на любов, чийто краен източник е самият Бог“ (Франциск, Генерална аудиенция, 9 септември 2015 г.).
Вярата е преди всичко отговор на един поглед на любов, а най-голямата грешка, която можем да допуснем като християни, според думите на св. Августин, е „да претендираме, че благодатта на Христос се състои в неговия пример, а не в дара на неговата личност“ (Contra Iulianum opus imperfectum, II, 146). Колко пъти, може би не толкова отдавна, сме забравяли тази истина и сме представяли християнския живот главно като съвкупност от правила за спазване, заменяйки прекрасното преживяване на срещата с Исус – Бог, Който се дарява на нас, с една морализаторска религия, тежка, малко привлекателна и до известна степен неосъществима в конкретността на ежедневието.
В този контекст, на първо място епископите – наследници на апостолите и пастири на Христовото стадо – са призвани да хвърлят мрежата в морето, ставайки „ловци на семейства“. Но и миряните са призвани да се включат в тази мисия, ставайки, заедно с ръкоположените служители, „ловци“ на двойки, младежи, деца, жени и мъже от всяка възраст и положение, за да могат всички да срещнат Онзи, Който единствен може да спасява. Всеки от нас, чрез Кръщението, е посочен за свещеник, цар и пророк за братята си и е превърнат в „жив камък“ (вж. 1Петр. 2, 4-5), който участва в изграждането на Божия дом, „в братско общение, в хармонията на Духа, в съвместното съществуване на различията“ (Лъв XIV, Проповед, 18 май 2025 г.).
Затова ви моля да се присъедините към усилията, с които цялата Църква търси тези семейства, които сами няма да се приближат. Нека разберем как да вървим с тях и как да им помогнем да срещнат вярата, превръщайки се на свой ред в „ловци“ на други семейства.
Не се обезсърчавайте от трудните ситуации, с които ще се сблъскате. Вярно е – днес семействата са наранени по много начини, но „Евангелието на семейството подхранва и онези семена, които все още чакат да узреят, като трябва да се погрижи за онези дървета, които са изсъхнали и се нуждаят от внимание“ (Франциск, Апостолическо насърчение Amoris laetitia, 76).
Ето защо е толкова важно да насърчаваме срещата с Божията нежност, която цени и обича историята на всеки един. Не става въпрос за даване на прибързани отговори на сложни въпроси, а по-скоро за приближаване до хората, изслушването им, опитвайки се да разберем заедно с тях как да се справят с трудностите, като сме готови, когато е необходимо, да се отворим към нови критерии за оценка и различни начини на действие, защото всяко поколение е различно от другото и носи свои собствени предизвикателства, мечти и въпроси. Но сред всички тези промени Исус Христос остава „същият вчера, днес и завинаги“ (Евр. 13, 8). Така че ако искаме да помогнем на семействата да живеят едни радостни пътища на общение и да бъдат семена на вярата едни за други, е необходимо първо да култивираме и обновим нашата собствена идентичност на вярващи.
Скъпи братя и сестри, благодаря ви за това, което правите! Светият Дух да ви води в разпознаването на критерии и начини за църковно ангажиране, подходящи за подкрепа и насърчаване на семейната пастирска дейност. Помагайте на семействата да се вслушват смело в предложението на Христос и поканите на Църквата! Ще ви споменавам в молитвите си и от сърце ви давам апостолически благослов.