Catholic-news

В днешната сряда, 4 юни 2025 г., на папа Лъв XIV проведе традиционната генерална аудиенция на площад „Св. Петър“ в Рим. Светият отец продължи цикълът от катехистични беседи в рамките на Юбилейната година. Днешният катехизис бе посветен на Исусовата притча за работниците и господаря на лозето (Евангелие от Матей 20, 1-15). По-долу публикуваме пълен текст на папското размишление.

Скъпи братя и сестри,
Бих искал да се спра отново на една от притчите на Исус. И в този случай пак става дума за разказ, който подхранва нашата надежда. Понякога имаме усещането, че не можем да намерим смисъл в живота си: чувстваме се безполезни, неподходящи, сякаш сме работници, които чакат на тържището, с надеждата да бъдем взети на работа от някого. Но понякога времето минава, животът тече, а ние не се чувстваме признати или оценени. Може би не сме пристигнали навреме, може би други са се явили преди нас или пък грижите са ни задържали другаде.
Метафората с тържището е много подходяща и за нашето съвремие, защото пазарът е място на сделките, където за съжаление обект на търгуване са дори обичта и достойнството, с цел да се спечели нещо. И когато не се чувстваме оценени или признати, рискуваме да се „продадем“ на дори първия, който предложи нещо. Господ обаче ни напомня, че животът ни има стойност, както и това, че желанието Му е да ни помогне да я открием.
В притчата, която днес разглеждаме, също има работници, които чакат някой да ги наеме за деня. Намираме се в глава 20 от Евангелието о Матей, където срещаме герой с необичайно поведение, което изненадва и предизвиква размисъл. Това е господарят на лозето, който лично излиза да търси работниците си. Очевидно желае да установи лична връзка с тях.
Както казах, става дума за притча, която вдъхва надежда, защото ни казва, че този господар излиза многократно, в търсене на онези, които чакат да намерят някакъв смисъл в живота си. Господарят излиза още на разсъмване и след това на всеки три часа се връща да търси работници за лозето си. Следвайки този ритъм, след като излиза в три следобед, няма повече причина да излиза отново, защото работният ден приключва в шест.
Този неуморен господар, който на всяка цена иска да даде стойност на живота на всеки от нас, излиза обаче и в пет часа. Работниците, останали на пазара, вероятно вече били изгубили всякаква надежда. Този ден бил напразен. И все пак някой все още вярвал в тях. Какъв смисъл има да наемеш работници само за последния час от работния ден? Какъв смисъл има да работиш само за един час? И въпреки всичко, дори когато ни се струва, че можем да направим малко в живота, винаги си заслужава усилието. Винаги има възможност да намерим смисъл, защото Бог обича нашия живот.
И ето, оригиналността на този господар се вижда и в края на деня, когато идва време за заплатата. С първите работници, онези, които отиват на лозето още на разсъмване, господарят се е договорил за един динарий – обичайната цена за един ден работа. На останалите казва, че ще им даде това, което е справедливо. И точно тук притчата отново ни предизвиква: какво е справедливо? За господаря на лозето, тоест за Бог, справедливо е всеки да получи това, което е необходимо, за да живее. Той лично е повикал работниците, познава тяхното достойнство и въз основа на това иска да им плати. И дава на всички по един динарий.
Разказът казва, че работниците от първия час остават разочаровани: те не успяват да видят красотата в жеста на господаря, който не е бил несправедлив, а просто щедър, който не е гледал само заслугите, но и нуждите. Бог иска да даде на всички Своето Царство, тоест пълноценен, вечен и щастлив живот. И именно така постъпва Исус с нас: Той не прави класации, а на всеки, който отвори сърцето си за Него, Той дарява изцяло самия Себе Си.
В светлината на тази притча християнинът днес може да бъде изкушен да си помисли: „Защо да започвам да работя веднага? Щом възнаграждението е същото, защо да работя повече?“. На тези съмнения св. Августин отговаря така: „Защо тогава отлагаш да последваш този, който те зове, когато си сигурен в наградата, но не си сигурен в деня? Внимавай да не се лишиш сам, заради твоето отлагане, от това, което Той ще ти даде според обещанието Си“ [Проповед 87, 6, 8].
Бих искал да кажа, по-специално на младите хора, да не чакат, а да отговорят с ентусиазъм на Господ, Който ни зове да работим в Неговото лозе. Не отлагайте, навивайте ръкавите, защото Господ е щедър и няма да бъдете разочаровани! Работейки в Неговото лозе, ще намерите отговор на онзи дълбок въпрос, който напира вътре във вас: какъв е смисълът на живота ми?
Скъпи братя и сестри, нека не се обезкуражаваме! Дори в тъмните моменти на живота, когато времето минава, без да ни дава отговорите, които търсим, нека помолим Господ да излезе отново и да ни намери там, където Го очакваме. Господ е щедър и ще дойде скоро!

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg