Catholic-news

Публикуваме пълния текст на проповедта, която папа Лъв XIV произнесе по време на тържествената света литургия, отслужена на площад „Св. Петър“ в деня на тържеството Петдесетница.

Братя и сестри,
„Настъпи за нас благоприятният ден, в който […] Господ Исус Христос, прославен със Своето Възнесение на небесата след Възкресението, изпрати Светия Дух“ (Св. Августин, Проповед 271, 1). И днес също отново оживява онова, което се случи в Горницата: като мощен вятър, който ни разтърсва; като оглушителен грохот, който ни пробужда; като огън, който ни озарява – така слиза върху нас дарът на Светия Дух (вж. Деян. 2, 1-11).
Както чухме от първото четиво, Духът извършва нещо необикновено в живота на апостолите. След смъртта на Исус те се бяха затворили в страх и тъга, но сега най-накрая получават нов поглед и прозрение на сърцето, което им помага да осмислят събитията и да изживеят вътрешно присъствието на Възкръсналия. Светият Дух побеждава страха им, разчупва вътрешните им окови, изцелява раните им, помазва ги със сила и им дава смелост да излязат и да проповядват Божиите дела.
Откъсът от Деянията на Апостолите ни казва, че в Йерусалим по това време имало множество хора с различен произход, и въпреки това „всеки ги чуваше да говорят на собствения му език“ (ст. 6). И ето, на Петдесетница вратите на Горницата се отварят, защото Светият Дух отваря границите. Както отбелязва Бенедикт XVI: „Светият Дух дава способността да разбираме. Той преодолява разрива, започнал във Вавилон – объркването на сърцата, което ни противопоставя един на друг – и отваря границите. […] Църквата трябва постоянно да се превръща в това, което вече е – тя трябва да отвори границите между народите и да разруши бариерите между класи и раси. В нея не може да има нито забравени, нито презрени. В Църквата има само свободни братя и сестри на Исус Христос“ (Проповед за Петдесетница, 15 май 2005 г.).
Това е един красноречив образ на Петдесетница, върху когото бих искал да се спра и да размишляваме заедно.
Духът отваря границите първо вътре в нас. Той е Дарът, който разтваря живота ни за любовта. Това присъствие на Господ разтапя твърдостта ни, затвореността ни, егоизма, страховете, които ни парализират, нарцисизма, който ни кара да си мислим, че всичко се върти само около нас. Светият Дух идва, за да предизвика, да ни накара да поемем риска да се борим с един живот, който атрофира, погълнат от индивидуализма. Тъжно е да наблюдаваме как в свят, в който възможностите за общуване се умножават, парадоксално рискуваме да оставаме все по-самотни – винаги свързани, но неспособни да „създаваме мрежа“, винаги потопени в тълпата, но оставащи объркани и самотни пътници.
Точно обратното, Божият Дух ни открива нов начин да виждаме и живеем живота: разкрива ни срещата с нас самите отвъд маските, които носим; води ни към среща с Господа, като ни научава да изпитваме радост от Неговото присъствие; убеждава ни – според току-що прочетените думи на Исус, – че само ако пребъдваме в любовта, получаваме и силата да спазваме Неговото Слово и така да бъдем преобразени. Той отваря границите в нас, за да стане животът ни гостоприемно пространство.
Освен това Светият Дух отваря границите и в нашите взаимоотношения. Всъщност, Исус казва, че този Дар е любовта между Него и Отца, която идва да обитава в нас. И когато Божията любов живее в нас, ние ставаме способни да се отворим към братята, да преодолеем твърдостта си, страха си от различния, да обуздаем страстите, които бушуват в нас. Но Духът преобразява и онези по-скрити опасности, които замърсяват отношенията ни, като недоразуменията, предразсъдъците, инструментализирането. Мисля също – с голяма болка – за случаите, когато едно отношение се заразява от желанието за доминиране над другия, нагласа, която често води до насилие, както за съжаление показват многобройните и скорошни случаи на насилие над жени.
Светият Дух, точно обратното, прави да узреят в нас плодовете, които ни помагат да изживяваме истински и добри отношения: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,“ (Гал 5,22). Така Светият Дух разширява границите на нашите взаиотношения с другите и ни отваря за радостта на братството. Това е решаващ критерий и за Църквата: ние наистина сме Църква на Възкръсналия и ученици на Петдесетница, само ако между нас няма нито граници, нито разделения, ако в Църквата умеем да водим диалог и да се приемаме взаимно, интегрирайки различията си, ако като Църква ставаме гостоприемно и приветливо пространство за всички.
И накрая, Светият Дух отваря границите и между народите. На Петдесетница апостолите говорят на езиците на онези, които срещат, и хаосът от Вавилон най-сетне бива умиротворен от хармонията, създадена от Светия Дух. Когато Божият „дъх“ обединява сърцата ни и ни дава възможност да виждаме в лицето на другия свой брат, различията вече не са повод за разделение и конфликт, а общо наследство, от което всички можем да черпим и което ни поставя заедно на пътя на братството.
Светият Дух разрушава границите и събаря стените на безразличието и омразата, защото „ни учи на всичко“ и ни „напомня всичко, казано от Исус“ (вж. Ив 14, 26); и затова, на първо място, Той учи, напомня и изписва в сърцата ни заповедта за любовта, която Господ постави в центъра и като връх на всичко. А там, където има любов, няма място за предразсъдъци, за „безопасни разстояния“, които ни отдалечават от ближния, за логиката на изключването, която за съжаление виждаме да се проявява и в политическите прояви на национализъм.
Точно на Петдесетница, папа Франциск бе отбелязал, че „днес в света има толкова много раздори, толкова много разделения. Всички сме свързани, но въпреки това сме откъснати един от друг, упоени от безразличие и потиснати от самота“ (Проповед, 28 май 2023 г.). А трагичен знак за всичко това са войните, които разтърсват нашата планета. Нека призовем Духа на любовта и мира, за да отвори границите, да събори стените, да разсее омразата и да ни помогне да живеем като чеда на единствения Отец, Който е на небесата.

Братя и сестри, именно Петдесетница обновява Църквата, обновява света! Нека мощният вятър на Духа дойде върху нас и в нас, нека отвори границите на сърцето, нека ни дари благодатта на срещата с Бога, да разшири хоризонтите на любовта и подкрепи усилията ни за изграждането на свят, в който цари мир.
Пресвета Богородица, Жена на Петдесетница, Девата, посетена от Светия Дух, Майката, пълна с благодат – нека тя ни съпътства и се застъпва за нас.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg