Catholic-news

На 9 юни 2025 г., в деня след Петдесетница, папа Лъв XIV отслужи тържествена света литургия по случай литургичното възпоменание на Дева Мария – Майка на Църквата, както и по случай Юбилея на Светия Престол. Публикуваме пълния текст на папската проповед.

Скъпи братя и сестри,
днес имаме радостта и благодатта да празнуваме юбилея на Светия Престол в деня на литургичното възпоменание на Блажена Дева Мария – Майка на Църквата. Това щастливо съвпадение е извор на светлина и вътрешно вдъхновение в Светия Дух, Който вчера, на Петдесетница, се изля изобилно върху Божия народ. В тази духовна атмосфера днес се радваме на един специален ден, първо с размишлението, което чухме, и сега, тук, пред Трапезата на Словото и на Евхаристията.
Божието Слово за тази литургия ни помага да разберем тайната на Църквата, а в нея – и тайната на Светия Престол, в светлината на двете библейски икони, изписани от Духа в днешната страница от Деянията на Светите Апостоли (1, 12-14) и тази на Евангелието от Иван (19, 25-34).
Нека започнем с основната, която е разказът за смъртта на Исус. Иван, единственият от Дванадесетте, присъствал на Голгота, видял и свидетелствал, че под кръста, заедно с другите жени, била Майката на Исус (ст. 25). И той чул с ушите си последните думи на Учителя, сред които и тези: „Жено, ето синът ти!“, а след това, насочени към него: „Ето майка ти!“ (ст. 26-27).
Посредством тайната на Кръста майчинството на Мария направи един немислим скок: майката на Исус стана новата Ева, защото Синът я свърза със своята изкупителна смърт, извор на нов и вечен живот за всеки човек, който идва на този свят. Темата за плодовитостта е ясно изразена в тази литургия. Молитвата „колекта“ веднага я подчерта, давайки ни възможността да се молим на Отца, та Църквата, подкрепяна от любовта на Христос, „да бъде винаги по-плодотворна в Духа“.
Плодовитостта на Църквата е същата като тази на Мария и се осъществява в живота на нейните членове дотолкова, доколкото те, „в малко“, преживяват всичко онова, което е преживяла Майката, т.е. да обичат според любовта на Исус. Плодовитостта на Църквата и на Светия Престол изцяло зависи от Христовия Кръст. В противен случай е само привидност, ако не и нещо по-лошо. Един велик съвременен теолог пише: „Ако Църквата е дървото, пораснало от малкото синапено зърно на кръста, това дърво е предназначено да произвежда на свой ред синапени зърна и следователно плодове, които повтарят формата на кръста, защото дължат своето съществуване именно на кръста“ (Ханс Урс фон Балтазар, Cordula ovverosia il caso serio, Brescia 1969, 45-46).
В молитвата „колекта“ също се молихме за това Църквата „да се радва на светостта на своите чеда“. Всъщност, тази плодотворност на Мария и на Църквата е неразделно свързана с нейната святост, т.е. с нейното уподобяване на Христос. Светият Престол е свят, както е свята Църквата, в нейното първоначално ядро, във влакното, от което е изтъкана. Така Апостолическият Престол пази светостта на своите корени, докато самият той бива опазван от нея. Но не по-малко вярно е и това, че тя [Църквата] живее и в светостта на всеки свой член. Затова най-добрият начин да служим на Светия Престол е да се стремим да бъдем свети, всеки според своето житейско положение и задачата, която му е поверена.
Например, свещеник, който лично носи тежък кръст заради своето служение, но въпреки това всеки ден отива да служи и се стреми да върши работата си с любов и вяра – такъв един свещеник участва и допринася за плодовитостта на Църквата. По същия начин баща или майка на семейство, които у дома преживяват трудна ситуация – дете, което създава грижи, или болен родител, – и въпреки това продължават работата си с отдаденост – този мъж и тази жена са плодотворни със същата плодовитост, характерна за Мария и за Църквата.
Нека сега се спрем и на втората икона, изписана от св. Лука в началото на Деянията на Апостолите, която изобразява Майката на Исус заедно с апостолите и учениците в Горницата (1, 12-14). Тя ни показва майчинството на Мария по отношение на зараждащата се Църква, едно „архетипно“ майчинство, което остава актуално във всяко време и място. И преди всичко, то е винаги плод на Пасхалното тайнство, на дара на разпнатия и възкръснал Господ.
Светият Дух, Който слиза с мощ над първата общност, е Същият, Когото Исус дава с последния си дъх (вж. Ив. 19, 30). Тази библейска икона е неразделна от първата: плодовитостта на Църквата винаги е свързана с Благодатта, извираща от прободеното Сърце на Исус, заедно с кръвта и водата – символ на Тайнствата (вж. Ив. 19, 34).
Мария, в Горницата, благодарение на майчинската мисия, получена в подножието на кръста, е в служба на зараждащата се общност: тя е живата памет за Исус, и като такава е, така да се каже, е притегателен център, който хармонизира различията и прави възможна молитвата на учениците в единодушие.
Апостолите, пак в същия този текст, са изброени поименно, като първи, както винаги, е Петър (вж. ст. 13). Но той самият, нещо повече – той преди всички, е подкрепян от Мария в своето служение. По същия начин Майката Църква подкрепя служението на наследниците на Петър с Мариината харизма. Светият Престол изживява по един изключителен начин съвместното присъствие на двата полюса – Марииния и Петровия. И именно Марииният полюс е този, който осигурява плодотворността и светостта на Петровия – със своето майчинството, което е дар от Христос и от Духа.
Скъпи мои, нека възхвалим Бога за Неговото Слово – светилник, който осветява стъпките ни, включително и нашия ежедневен живот в служба на Светия П рестол. И, озарени от това Слово, нека подновим молитвата си: „Стори така, Отче, че Твоята Църква, подкрепяна от любовта на Христос, да бъде все по-плодотворна в Духа, да се радва на светостта на своите чеда и да събере в лоното си цялото човешко семейство“ (Молитва колекта). Амин.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg