Catholic-news

Генерална аудиенция, 11 юни 2025 г.,
Площад „Св. Петър“

Скъпи братя и сестри,
с този катехизис бих искал да насоча погледа ни към друг съществен аспект от живота на Исус, а именно към неговите изцеления. Затова ви каня да поставите пред Сърцето на Христос най-болезнените или уязвимите си части, онези места във вашия живот, където се чувствате спрели и блокирани. Нека с доверие помолим Господ да чуе нашия вик и да ни изцели!
Героят, който ни съпровожда в това размишление, ни помага да разберем, че никога не бива да изоставяме надеждата, дори когато се чувстваме изгубени. Става дума за Вартимей, слепец и просяк, когото Исус среща в Йерихон (вж. Мк. 10, 46-52). Мястото е показателно: Исус е на път за Йерусалим, но започва пътуването си, така да се каже, от „ада“ („дълбините“) на Йерихон – град, намиращ се под морското равнище. Всъщност, със Своята смърт Исус слиза, за да вземе онзи Адам, който е паднал ниско и който представлява всеки от нас.
Името Вартимей означава „син на Тимей“ – името описва този човек чрез една роднинска връзка, но той е драматично сам. Името му обаче може да означава и „син на честта“ или „на възхищението“, което е в пълен контраст с неговото положение. [1] И тъй като името е изключително важно в еврейската култура, това идва да покаже, че Вартимей не успял да живее онова, за което е бил призован да бъде.
За разлика от голямото движение на хора, които вървят след Исус, Вартимей е неподвижен. Евангелистът казва, че той седи край пътя, което означава, че има нужда от някого, който да го изправи и да му помогне да продължи пътя си.
Какво можем да направим, когато се намираме в ситуация, която изглежда без изход? Вартимей ни учи на това да се обръщаме към вътрешните си ресурси, които носим в себе си и които са част от нас. Той е просяк, умее да проси, дори да вика! Ако наистина желаеш нещо, правиш всичко възможно, за да го постигнеш, дори когато другите те упрекват, унижават те и ти казват да се откажеш. Ако го желаеш.
Викът на Вартимей, предаден ни от Евангелието от Марко – „Исусе, Сине Давидов, смили се над мен!“ (ст. 47), – се превръща в много известна молитва в източната традиция, която и ние можем да използваме: „Господи Исусе Христе, Сине Божий, смили се над мен, грешника“.
Вартимей е сляп, но парадоксално вижда по-добре от другите и разпознава кой е Исус! Пред неговия вик Исус се спира и го повиква (вж. ст. 49), защото няма вик, който Бог да не чуе, дори когато не осъзнаваме, че се обръщаме към Него (вж. Изх. 2, 23). Изглежда странно, че, изправен пред един сляп човек, Исус не отива веднага при него. Ако обаче се замислим, това е начинът да бъде дадено ново начало на живота на Вартимей: Той го подтиква да се изправи, доверява се на способността му да върви. Този човек може да се изправи, може да възкръсне от своите ситуации на смърт. Но за да го направи, той трябва да извърши много значим жест – да захвърли горната си дреха (вж. ст. 50)!
За един просяк горната дреха е всичко: тя е онази сигурност, онзи дом, онази защита, която го закриля. Дори законът защитава дрехата на просяка и изисква тя да бъде върната вечерта, ако е била взета като залог (вж. Изх. 22, 25). И все пак, често именно онова, което ни блокира, са нашите привидни сигурности, онова, което сме облекли, за да се защитим, но което всъщност ни пречи да вървим. За да отиде при Исус и да се остави да бъде изцелен, Вартимей трябва да се покаже пред Него в цялата си уязвимост. Това е основната стъпка за всеки път на изцеление.
Въпросът, който Исус му задава, също изглежда странен: „Какво искаш да ти сторя?“ (ст. 51). Реално погледнато, невинаги е очевидно, че искаме да се изцелим от болестите си; понякога предпочитаме да останем неподвижни, за да не поемаме отговорност. Отговорът на Вартимей е дълбок: той използва глагола anablepein, който може да означава „да виждам отново“, но може да се преведе и като „да вдигна поглед“. Вартимей не просто иска да прогледне, той иска да възстанови и достойнството си! За да гледа нагоре, трябва да вдигне глава. Понякога хората са блокирани, защото животът ги е унизил, и желаят единствено да възвърнат своята собствена стойност, своето достойнство.
Това, което спасява Вартимей, както и всекиго от нас, е вярата. Исус ни изцелява, за да можем да станем свободни. Той не кани Вартимей да Го последва, а му казва да върви, да продължи пътя си (вж. ст. 52). Марко обаче завършва разказа, отбелязвайки, че Вартимей започнал да следва Исус: той свободно избира да последва Онзи, Който е Пътят!
Скъпи братя и сестри, нека с доверие представим пред Исус нашите болести, както и тези на нашите близки, нека поднесем болката на онези, които се чувстват изгубени и без изход. Нека викаме и за тях, и нека бъдем сигурни, че Господ ще ни чуе и ще се спре при нас.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg