Catholic-news

Ватиканска базилика „Св. Петър“, 15 юни 2025 г.,
тържество Пресвета Троица

Скъпи братя и сестри,
В първото четиво чухме тези думи: „Това казва Божията премъдрост: “Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време… Когато Той приготвяше небесата, аз бях там; аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,
веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки“ (Притч. 8, 22, 27, 30-31). За св. Августин Троицата и премъдростта са неразделно свързани. Божията премъдрост се разкрива в Пресветата Троица, а мъдростта винаги ни води към истината.
Също и днес, докато празнуваме тържеството на Пресветата Троица, преживяваме и дните на Юбилея на спорта. Биномът „Троица-спорт“ не е точен пример за обичайна употреба, но все пак това съчетание не е неподходящо. Всяка добра човешка дейност носи в себе си отражение на Божията красота, а спортът безспорно е сред тях. Всъщност Бог не е статичен, не е затворен в Себе Си. Той е общение, жива връзка между Отец, Син и Свети Дух, която се отваря към човечеството и света. Богословието нарича тази реалност „перихореза“, тоест „танц“ – танц на взаимна любов.
От този божествен динамизъм произтича животът. Ние сме създадени от Бог, Който се наслаждава и радва да дава съществуване на Своите творения, Който „играе“ („в Неговия кръг“ – б.р.), както ни напомня първото четиво (срв. Притч. 8, 30-31). Някои от Отците на Църквата дори смело говорят за Deus ludens, за Бог, Който се забавлява (вж. св. Салоний от Женева, In Parabolas Salomonis expositio mystica; св. Григорий Назиански, Carmina, I, 2, 589). Ето защо спортът може да ни помогне да срещнем Троичния Бог – защото изисква движение на „аз“ към „другия“, както външно, така и преди всичко вътрешно. Без това той се свежда до стерилна конкуренция, базирана на егоизъм.
Да помислим за израз, който в италианския се използва обикновено, за да се насърчават атлетите по време на състезания: зрителите викат: „Dai!“. Може би не обръщаме внимание, но това е прекрасен императив – подчинителното наклонение на глагола „давам“. И това може да ни накара да се замислим: не става дума само за даване на някаква физическа проява, може би изключителна, а за даване на самия себе си, за „игра“. Става дума за това да се дадеш за другите – за собственото си развитие, за поддръжниците, за близките, за треньорите, за сътрудниците, за публиката, дори за противниците, и ако наистина си спортист, това важи с пълна сила, независимо от резултата. Св. Йоан Павел II – както знаем спортист – казваше така: „Спортът е радост от живота, игра, празник и като такъв трябва да бъде ценен [...] чрез възстановяването на неговата безкористност, на способността му да създава връзки на приятелство, да насърчава диалога и отвореността един към друг, [...] над строгия закон за производството и потреблението и над всяка друга – чисто утилитарна и хедонистична – представа за живота“ (Проповед за Юбилея на спортистите, 12 април 1984 г.).
В тази перспектива нека споменем по-специално три аспекта, които правят спорта днес ценен инструмент за човешко и християнско формиране.
На първо място, в общество, белязaнo от самотата, в което прекомерният индивидуализъм е преместил центъра от „ние“ към „аз“, пренебрегвайки другия, спортът – особено когато е отборен – ни учи да ценим сътрудничеството, общия път, споделянете, което, както казахме, е в самото сърце на Божия живот (вж. Ив. 16, 14-15). Така той [спортът] може да стане важен инструмент за обединяване и среща – между народите, в общностите, в училищната и работната среда, в семействата!
Второ, в едно все по-цифровизирано общество, в което технологиите, макар да сближават хората от разстояние, често отдалечават тези, които са близо, спортът цени конкретността на съвместното съществуване, чувството за тялото, пространството, усилията, реалното време. Така, срещу изкушението да се бяга във виртуални светове, той помага да се запази един здрав контакт с природата и с реалния живот, място, в което просто се упражнява любовта (срв. 1Ив. 3, 18).
Трето, в едно конкурентно общество, където изглежда, че само силните и победителите заслужават да живеят, спортът учи на изкуството да умееш да губиш, поставяйки човека пред една от най-дълбоките истини за състоянието му – неговата крехкост, неговите ограничения, несъвършенството му. Това е важно, защото от опита на тази крехкост се ражда надеждата. Не съществува атлет, който никога не греши, който никога не губи. Шампионите не са безпогрешни машини, а мъже и жени, които, дори когато падат, намират кураж да се изправят. В тази връзка, нека още веднъж си припомним думите на св. Йоан-Павел II, който казваше, че Исус е „истинският атлет на Бога“, защото е победил света не със сила, а с верността на любовта (вж. Проповед по време на литургия за Юбилея на спортистите, 29 октомври 2000 г.).
Не е случайно, че в живота на много съвременни наши светци спортът е играл значима роля, както като лична практика, така и като път към евангелизация. Помислете за блажения Пиер Джорджо Фрасари, покровител на спортистите, който ще бъде провъзгласен за светец на 7 септември. Неговият прост и светъл живот ни напомня, че както никой не се ражда шампион, така никой не се ражда светец. Всекидневната тренировка любов ни приближава до окончателната победа (срв. Рим. 5, 3-5) и ни прави способни да работим за изграждането на нов свят. Това твърдеше и св. Павел VI, двадесет години след края на Втората световна война, напомняйки на членовете на една католическа спортна асоциация колко много спортът е способствал за възстановяването на мира и надеждата в едно общество, разтърсено от последиците от войната (вж. Реч пред членовете на C.S.I., 20 март 1965 г.). Той казваше: „Вашите усилия са насочени към формирането на едно ново общество: [...] в съзнанието, че спортът, със своите здрави формиращи елементи, може да бъде изключително полезен инструмент за духовното издигане на човешката личност – първа и незаменима предпоставка за уредено, спокойно и конструктивно общество“ (пак там).
Скъпи спортисти, Църквата ви поверява една прекрасна мисия: в дейностите си да бъдете отражение на любовта на Троичния Бог – за ваше добро и за доброто на вашите братя. Отдайте се на тази мисия с ентусиазъм: като атлети, като треньори, като обности, като групи, като семейства. Папа Франциск обичаше да подчертава, че в Евангелието Мария е показана като активна, в движение, дори „в бягство“ (срв. Лк. 1, 39), готова, както правят майките, да тръгне при първия знак на Бога, за да помогне на децата си (ср. Реч пред доброволците на Световната младежка среща, 6 август 2023 г.). Да я молим да придружава нашите усилия и стремежи и да ги насочва винаги към най-доброто, към най-голямата победа – тази на вечността, „безкрайното игрище“, където играта няма да има край и радостта ще бъде пълна (срв. 1Кор. 9, 24-25; 2Тим. 4, 7-8).

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg